След напускането на Дженсън Хуанг: какво следва за Nvidia и нейната стойност от близо 4 трилиона долара

Дженсън Хуанг вече не е главен изпълнителен директор на Nvidia. Той напусна поста в четвъртък на фона на информации за негови връзки с предполагаема китайска разузнавателна служителка и с двама служители – тема, която предизвика проверки от страна на американски законодатели, борда на директорите и акционерите. На негово място временно застава Колет Крес, която работи в компанията от 2013 г. и досега беше финансов директор. Nvidia назначи и първия си председател на борда – Харви Джоунс, венчър инвеститор с тридесетгодишен опит в технологичния сектор.

Промените бележат сериозна реорганизация на управлението на компанията, която Хуанг ръководеше от съосноваването ѝ през 1993 г. и превърна в един от стълбовете на бума в изкуствения интелект. Въпросът сега е колко от оценката на Nvidia, която се доближава до 4 трилиона долара, е свързана именно с личността на досегашния ѝ шеф. Анализаторът Дан Айвс от Yorkville Ives прогнозира, че без Хуанг стойността на компанията може да се свие с 25 до 30 процента.

Защо технологичните гиганти разчитат толкова на основателите си

В Силициевата долина компаниите често се градят около визията на своя основател и Nvidia не е изключение. Анализ на Bain and Company установява, че между 2015 и 2025 г. фирмите, ръководени от основатели, се представят 2,1 пъти по-добре от останалите, а в технологичния сектор разликата достига 2,6 пъти.

Майкъл Монаган, портфейлен мениджър на фонда Founders 100 ETF, обяснява пред Al Jazeera, че макар основателите да са изключително силни, техните наследници рядко постигат същите резултати. Според него това не бива да се разглежда като риск, а по-скоро като естествен етап от развитието на една компания.

Подобни примери има и другаде. Meta, собственик на Facebook и Instagram, и Tesla са изградени около визията и личностите на своите основатели. Сяомън Лу, директор по геотехнологии в Eurasia Group, поставя въпроса как би изглеждала SpaceX без Илон Мъск или Meta без Марк Зукърбърг. Според нея същият принцип важи и за Nvidia, особено в кризисна ситуация като настоящата.

Мъск например предизвика недоволство в борда на Tesla, защото вниманието му беше разпръснато между множество бизнеси. Публичната му политическа активност, свързана с администрацията на президента Доналд Тръмп, се превърна в източник на противоречия – пред салоните на компанията имаше протести, репутацията ѝ пострада, а продажбите намаляха. През първото тримесечие на 2025 г. доставките на Tesla паднаха с 13 процента на годишна база до най-ниското си равнище от близо три години. Въпреки това бордът реши да не го отстранява. Другата му компания – SpaceX – промени управленската си структура така, че на практика да направи невъзможно уволнението му преди излизането си на борсата по-рано тази година. Мъск се очакваше да запази около 82 процента от общите права на глас след първичното публично предлагане, което му дава контрол върху състава на борда и право на вето върху собственото му освобождаване.

При Nvidia положението е различно. Хуанг имаше огромно влияние върху посоката на компанията, но не и формален контрол върху гласуването, какъвто имат други основатели в Силициевата долина. Той притежава около 3,6 процента от акциите и няма мнозинство. Според устава на дружеството 11-членният борд може да го освободи „със или без причина“, тъй като държи мнозинството от гласовете. За разлика от Meta и Alphabet, където специални акции дават на основателите по-голяма тежест при гласуване, отколкото притежаваният дял, Nvidia не е имала такава защита за своя дългогодишен ръководител.

Макар управленската структура на Nvidia да беше силно централизирана около Хуанг – десетки ръководители му се отчитаха пряко, вместо да следват класическа йерархия – компанията продължава да инвестира сериозно. Само тази седмица тя се съгласи да купи акции за 10 млрд. долара при частно пласиране преди очакваното първично публично предлагане на Anthropic.

Какво се случва, когато основателят си тръгне

Историята показва, че напускането на основател често удря посоката на развитие и конкурентните позиции на компанията. В края на 80-те години на миналия век борбата за власт в Apple между Стив Джобс и тогавашния главен изпълнителен директор Джон Скъли доведе до десетилетие на трудности. До 1997 г. компанията беше на ръба на фалита, с близо 1 млрд. долара загуби за годината. Когато Джобс се завърна, Apple не само се съживи, но и пусна едни от най-известните си продукти – iMac и iPhone.

Подобен беше случаят със Starbucks. Основателят Хауърд Шулц се оттегли от поста главен изпълнителен директор през 2000 г. и предаде управлението на тогавашния президент и оперативен директор Орин Смит. Веригата продължи да расте, но след пенсионирането на Смит през 2005 г. и замяната му с Джим Доналд продажбите се забавиха, конкуренцията се засили и компанията загуби над 80 процента от стойността си. През януари 2008 г. Шулц се върна и започна оздравителен план, който включваше затваряне на стотици нерентабилни обекти.

Има и примери, в които смяната на основателя не води до срив. Джобс напусна Apple през 1985 г., върна се през 1997 г. и след това предаде щафетата на Тим Кук през 2011 г. Под ръководството на Кук Apple продължи да расте и през юли 2026 г. за кратко надхвърли пазарна капитализация от 5 трилиона долара. В Microsoft Бил Гейтс се оттегли от поста главен изпълнителен директор през 2000 г. и беше наследен от Стив Балмър. След пенсионирането на Балмър през 2014 г. управлението пое Сатя Надела, който насочи компанията към облачни услуги и корпоративен софтуер. В резултат пазарната ѝ капитализация нарасна от около 302 млрд. долара през 2014 г. до 3,88 трилиона долара през ноември 2026 г.

За Nvidia обаче има и допълнителен риск – голяма част от растежа на сектора за изкуствен интелект е обвързана именно с мощните ѝ чипове. OpenAI, която също обмисля първично публично предлагане, има планирани финансови споразумения с Nvidia на стойност до 100 млрд. долара. Компанията е обещала и инвестиция от 10 млрд. долара в Anthropic, ръководена от Дарио Амодей, чрез частно пласиране, свързано с планираното ѝ листване в САЩ, което може да се състои още следващата седмица.