Христанов: Санкцията от 76 млн. евро за „Кауфланд“ може да вдигне цените за клиентите
Според бившия земеделски министър Иван Христанов санкцията на КЗК няма да доведе до по-ниски цени, а може да бъде прехвърлена върху клиентите и доставчиците.
Глобата от близо 76 млн. евро, наложена на „Кауфланд“ от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), може да се отрази негативно на потребителите и доставчиците, вместо да доведе до по-ниски цени. Това предупреди бившият министър на земеделието Иван Христанов в телевизионно интервю.
Според него търговската верига няма да плати санкцията от собствени средства, а ще компенсира загубата чрез по-високи цени за клиентите или чрез натиск върху доставчиците за по-големи отстъпки.
Призив за промяна в разпределението на средствата
Христанов настоя, че начинът, по който се разпределят парите от подобни санкции, трябва да се промени. Вместо да постъпват в държавния бюджет, те биха могли да се връщат на ощетените производители и преработватели, както се прави във Франция и Чехия.
Той коментира и въпроса дали КЗК действа независимо от правителството. Според него е притеснително, когато министърът на икономиката говори от името на регулатора, което поставя под съмнение независимостта му.
Сравнение с предишни глоби и европейски практики
Бившият министър припомни, че през годините КЗК е налагала значително по-малки санкции на веригата: 80 000 евро през 2016 г., 176 000 евро през 2020 г. и 256 000 евро през 2025 г. Част от тях са били отменени или обжалвани. Сега обаче има рязка промяна в подхода.
Христанов даде примери от Европа: 162 млн. евро за полската „Бядронка“ през 2020 г. и 38 млн. евро за френската „Льоклер“ през 2024 г. За три години общият размер на глобите в ЕС е около 42 млн. евро, разпределени в различни случаи. В конкретния случай с „Кауфланд“ става дума за 754 нарушения, което според негова сметка прави около 50 000 евро на случай – сума, която не е непропорционална.
Той подчерта, че е изключително важно санкцията да не бъде отменена от съда, защото това би обезсмислило дейността на КЗК и закона.
Христанов обърна внимание и върху печалбите на търговските вериги у нас. По негови данни „Кауфланд“ в България отчита 4,8% печалба от оборота, а „Лидл“ – 4,4%, докато за „Кауфланд“ в Румъния този показател е 3,8%, за финландската Kesko – 3%, за нидерландската Ahold и полската Biedronka – 2%, а за френската Carrefour – 1%. Според него това показва, че веригите у нас реализират значително по-високи печалби от тези в други европейски държави.
В интервюто беше засегнат и проектобюджетът за земеделието. Христанов определи бюджета като лишен от ясна визия, с неподкрепени съкращения. Той даде пример с Агенция „Пътна инфраструктура“, където се предвижда освобождаването на над 430 души от контролните звена – около 67% от състава им, докато централната администрация ще бъде засегната едва с 3-4%. Бившият министър свърза това с високата смъртност по пътищата у нас и изрази съболезнования на близките на загиналите при катастрофата на магистрала „Тракия“.
Като друг пропуск той посочи липсата на конкретни мерки срещу корупцията и олигархията.
