ИИ в образованието: как да не изостанем от икономиката

Колко бързо българската образователна система може да се адаптира към изкуствения интелект (ИИ), без да губи време в бюрократични процедури? Този въпрос излезе на преден план на форум в София, организиран от евродепутата от „Обнови Европа“ Илхан Кючюк и ректора на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова. Основната тревога: как да подготвим специалисти, докато акредитацията на нови специалности отнема до две години.

Регулацията – ключова за посоката на ИИ

Кючюк подчерта, че независимо от отношението към изкуствения интелект, той вече е част от живота и влияе на решенията – чрез алгоритми, образование, култура и медии. „Въпросът е как да направим така, че ИИ да работи в интерес на обществата“, каза той. Според него има две гледни точки: на тези, които виждат в ИИ път напред, и на онези, които се страхуват от негативно въздействие върху пазара на труда и професиите.

Евродепутатът отбеляза, че ИИ променя критичното мислене, без което устойчивата демокрация е невъзможна, и трансформира пазара на труда. Бизнесът носи социална отговорност да подготвя нови кадри. „Това не е разговор, който може да се води без регулации и законодателство“, заяви Кючюк. Държавата трябва да направи прехода възможно най-плавен, а технологичните промени нямат смисъл, ако обществото не участва и не регулира.

В глобален план ИИ се превърна в технологично съревнование между Китай (като обществен модел), САЩ (изграждане на нов глобален елит) и Европейския съюз, който цели да регулира случващото се.

Училищата и университетите – готови, но с предизвикателства

Проф. Миглена Темелкова увери, че българските университети и средни училища са до голяма степен подготвени за навлизането на ИИ. През последните години са открити множество STEM кабинети. Във висшите училища се появиха специалности, насочени към изкуствения интелект – не само за използването му, но и за инженери, които да поддържат бази данни и да следят за етичните стандарти.

Учебните програми се променят постоянно. Темелкова посочи, че за някои програми е необходима интердисциплинарност, но в университетите акредитацията е тежка и бюрократична. „Ако чакаме две години, за да започнем да обучаваме специалисти, не можем да наваксаме с икономиката и високите технологии“, предупреди тя. Според нея интердисциплинарността и дигиталните технологии трябва да присъстват във всички специалности.

Голямото предизвикателство е да се научат учащите да мислят, а не да зубрят. Оценяването трябва да разграничава заученото от това, което е плод на естествения интелект – тенденция, която навлиза чрез конкретни задачи и казуси. Темелкова призна, че много професии ще изчезнат, но тези, които непрекъснато се учат, няма да останат извън пазара на труда. Образователните институции ще продължат да се развиват, защото именно те подготвят бъдещите специалисти.