Четвъртък, 19 ноември 2026
Наука

Историкът Кайл Харпър: за да разберем шестото измиране, трябва да погледнем хилядолетия назад

В новата си книга „Последното животно“ историкът Кайл Харпър проследява как хората са променяли животинския свят от ледниковата епоха до днес и защо само широкият поглед помага срещу кризата на биоразнообразието.

Слушай статията ~4 мин.
Сподели:

Човешката дейност е променяла животинския свят много преди да се появи първият писмен запис за изчезнал вид. Това е основната теза на историка Кайл Харпър в книгата му „Последното животно: човешката история и съдбата на живота на Земята от ледниковата епоха до шестото измиране“, издадена от Princeton University Press. Според него само като се излезе от тесните рамки на отделните научни полета може да се разбере как бавни, почти незабележими промени в отношенията между хората и другите видове са довели до днешната криза на биоразнообразието.

Изследвания за изчезването на видове по вина на човека не липсват. Повечето книги обаче разглеждат или днешно време, или дълбоката праистория – например изчезването на вълнестите мамути и на ужасните вълци. Харпър предлага непрекъснат разказ от prehistoric времена до наши дни, което само по себе си е трудна задача.

От ловци на костенурки до индустриални ферми

Книгата започва с разпространението на древните хора по света, още от появата на Homo erectus преди близо два милиона години. Разселването на хората съвпада със забележимо изчезване на едри животни от фосилния летопис. Причините не са напълно изяснени – част от учените сочат климатичните промени, но Харпър подозира лов. Той дава за пример много видове костенурки, за които има силни доказателства, че са изчезнали заради хората, тъй като са били лесна и вкусна плячка.

Хората са оформяли животинския свят още преди земеделието. Взаимно изгодните отношения с говедата, ламите и кучетата са отворили път към опитомяването и селекцията. На Кипър праисторическите заселници умишлено са внесли диви свине и елена лопатар като дивеч и така завинаги са променили екосистемата на острова.

По-късно влияние оказват изсичането на гори и урбанизацията. От Средновековието насам промишленият риболов нарушава сложните морски хранителни вериги. А от XIX век индустриалното земеделие, железниците, хладилната техника и лекарствата позволяват да се отглеждат огромни стада и птици в промишлени ферми, далеч от градовете, които те хранят. Тези промени имат неочаквани последици. В Индия през 90-те години на XX век фермери дават на остарелите си говеда обезболяващото диклофенак, без да знаят, че той остава в организма им и отравя лешоядите, които се хранят с мършата. Популацията на птиците рязко намалява.

Изкуствени граници между науките

За толкова широк исторически разказ са нужни доказателства от много дисциплини. Главите за праисторията стъпват на фосили, археологически находки и древна ДНК. Историческите глави се опират главно на писмени свидетелства, включително колониални описания на изчезвания, предизвикани от европейската имперска експанзия.

Част от това разделение е неизбежно – за събитията преди изобретяването на писмеността има ограничени начини да се научи нещо. Но Харпър подчертава, че научните полета са си наложили и доста произволни ограничения. През XIX век, когато става ясно, че хората съществуват от много хилядолетия, историците решават да изучават само събитията след появата на писмеността и отстъпват „мъглявото време преди текстовете“ на археолозите, антрополозите и науките за Земята.

Много промени в биоразнообразието обаче пресичат тази граница. Последните вълнести мамути са живели по същото време, когато управляват египетските фараони, но изчезването им е част от процес, започнал още през ледниковата епоха.

Дори когато изчезванията са добре документирани, причините и екологичните последици остават трудни за разплитане. Европейското пристигане и по-късно заселване на Маскаренските острови в Индийския океан през XVI и XVII век води до загубата на повече от 50 животински вида, включително додото. Изследователите не знаят каква част от тези изчезвания се дължи на внесени растения, животни и болести и каква – на колониалното изсичане на гори и лова. Тези случаи биха могли да се изучават с най-различни инструменти – от екологично моделиране до анализ на древни геноми, но възможностите остават слабо използвани.

Харпър настоява, че именно събирането на тези разпръснати знания дава най-добър шанс кризата да бъде обърната. Книгата му е едновременно строго научна и увлекателна, а умението му да съчетава екология, науки за Земята и екологична история прави труда му ценен. Но тя показва и нещо повече: липсата на разговор между отделните полета пречи на учените да видят цялата картина.

Източник: Nature

Сподели:

Абонирай се за новините

Най-важното от деня – директно в пощата ти всяка сутрин.

Коментари 0

Още няма коментари. Бъди първият!