Европа събира 100 000 генома за персонализирана медицина
Проектът „Геном на Европа“ обединява 49 партньора от 27 държави, за да създаде обща референтна база от човешки геноми и да подпомогне развитието на персонализираната медицина.
Европейският проект „Геном на Европа“ (Genome of Europe) цели да създаде обща референтна база от поне 100 000 човешки генома, която да отразява генетичното разнообразие на европейските популации. В инициативата участват 49 партньора от 27 държави, а бюджетът ѝ е 45 млн. евро, от които 20 млн. евро идват от Европейската комисия по програма „Цифрова Европа“. Проектът стартира официално през есента на 2024 г. и се предвижда да продължи 3,5 години.
Персонализираната медицина вече не е далечна научна фантазия – някои нейни приложения се използват в клиничната практика. Но по-широкото ѝ разпространение изисква много повече знания за човешкия геном. „Геном на Европа“ е един от най-големите европейски проекти в областта на популационната геномика.
Защо е нужна генетична карта на Европа
Човешката ДНК е до голяма степен еднаква за всички нас, но малките генетични различия са важни за разбирането на наследствеността, предразположеността към определени заболявания и в конкретни случаи – на това как хората реагират на лекарства. Тези различия не са разпределени по еднакъв начин във всички популации. Затова генетична база, изградена основно от определени групи, може да не обхване адекватно разнообразието на други.
„Популации като кипърската имат свои специфични характеристики“, обяснява Катерина Страти, доцент в катедрата по биологични науки на Университета в Кипър. Пред Euronews тя подчертава, че разбирането на генома на местно ниво е от съществено значение, тъй като съответната информация не може просто да бъде изведена от изследвания на други популации. За учените референтният геном служи като еталон, който им позволява да преценят колко чести или редки са откритите генетични варианти в популацията на даден човек.
Кипър участва в проекта чрез Центъра за високи постижения за биобанкиране и биомедицински изследвания biobank.cy към Университета в Кипър. Неговият принос включва секвениране на целия геном на най-малко 310 кипърски доброволци, които ще се включат в европейската референтна база.
Кипърският опит
Картографирането на кипърския геном в сегашния му вид започва през 2019 г., разказва Страти. Целта е да се създаде генетичен референтен фон за населението на страната, който да подпомогне медицинските изследвания и молекулярната диагностика. В рамките на Кипърския проект за човешки геном (CYPROME) вече са анализирани над 1000 екзома от кипърски доброволци. Екзомът е частта от генома, която включва кодиращите белтъци области на гените. Анализът му се различава от секвенирането на целия геном, което изследва много по-голям участък от ДНК.
Апостолос Малатрас, старши биоинформатик в biobank.cy, обяснява, че създаването на референтен геном позволява на изследователите да сравняват генетичните находки спрямо общ фон. Днес biobank.cy съхранява над 123 000 биологични проби, включва 12 257 доброволци и участва в 14 изследователски програми, сочат данните на уебсайта на центъра. Пробите не отговарят едно към едно на геноми или участници – един доброволец може да предостави повече от една проба, а секвенирането на ДНК е отделен процес.
Изследванията в Кипърската биобанка са насочени към наследствени бъбречни заболявания, сърдечни състояния и други болести. Програмите включват и усилия за разработване на предклинични модели за редки бъбречни заболявания като синдрома на Алпорт. Мариел Вутуну, ръководител на проект в Центъра за високи постижения, описва търсенето на лечение като дълъг и тежък маратон. „Когато лекар или учен иска да започне изследване на дадено заболяване, казваме, че започва дълъг маратон. И това е така, защото са нужни много време и усилия, за да се съберат всички тези данни и проби“, казва Вутуну. „Онзи, който разполага с цяла биобанка и това богатство от информация в инструментариума си, казваме, че стартовата му линия е с 10 километра по-напред от всички останали.“
Защита на генетичните данни
ДНК съдържа изключително чувствителна информация не само за здравето на човека, но и за биологичните му роднини. Как се гарантира, че генетичните данни на хиляди доброволци няма да бъдат използвани без тяхно знание или съгласие? Кипърската биобанка работи с одобрението на Националния комитет по биоетика на Кипър и в съответствие с европейския Общ регламент за защита на данните (GDPR). Според Малатрас biobank.cy прилага множество слоеве техническа и организационна сигурност с ограничен достъп до личните данни.
Д-р Джорджия Хараламбиду, отговорна за етичните, правните и социалните въпроси (ELSI) и обучението в центъра, обяснява, че защитата започва още преди събирането на първата проба. „Когато доброволец дойде в центъра, първото нещо, което правим, е да му предоставим достатъчно информация“, казва Хараламбиду. „Опитваме се да се уверим, че той е разбрал. Даваме му време да я осмисли, да ни зададе въпроси и разбира се, винаги се подписва формуляр за съгласие, в който са записани всичките му права.“
Участието остава доброволно дори след подписването. „Винаги обясняваме, че могат да оттеглят съгласието си по всяко време, без никакви последствия“, подчертава Хараламбиду, като уточнява, че при пациентите това решение не се отразява на лечението им или на отношенията им с лекуващия лекар. Центърът е провел и проучване с около 569 кипърци относно мнението им за генетичните тестове и участието в генетични изследвания. Според Хараламбиду повечето участници са положително настроени към генетичните изследвания, но искат прозрачност и информация как се използват данните им. Същевременно те проявяват интерес да получават резултати от изследванията, в които участват. „Искат да знаят как боравим с данните им, какви резултати има. Също така искат да получат нещо обратно“, казва тя. Тя отбелязва, че хората, които са били в контакт с пациенти с диагностицирани заболявания, са по-положителни към получаването на генетични резултати обратно от специалисти. Това наблюдение, добавя тя, подчертава нуждата от по-добра информираност на обществото относно генетичните изследвания.
Данните работят заедно, без да пътуват
Как учените в различни държави могат да използват генетични данни, без да застрашават сигурността им? Европейската програма за геномна инфраструктура за данни (GDI) има за цел да осигури именно това. Тя работи съвместно с „Геном на Европа“, като изгражда инфраструктура за сигурно свързване на генетични данни. Според Малатрас изследователите ще могат да извършват анализи върху системите, където се съхраняват данните, без самите файлове да се прехвърлят от страна в страна. Това сътрудничество е особено важно за редките болести, тъй като позволява сравняване на генетични находки от различни популации.
Прецизната медицина вече се използва при някои лечения, особено в онкологията. Разработването на лекарства, съобразени с генетичните характеристики на всеки пациент, обаче остава дългосрочна перспектива. Това е и амбицията на европейското сътрудничество: знанията, които сега се събират от ДНК на хиляди доброволци, да помогнат за по-добра диагностика, по-ефективна превенция и лечения, пригодени към нуждите на пациентите.
Източник: Euronews



Коментари 0
Още няма коментари. Бъди първият!