Сряда, 18 ноември 2026
Свят

Без работа и без надежда: младите британци разказват за цената на търсенето на препитание

Четирима млади британци описват как месеците неуспешни кандидатури са подкопали здравето и увереността им – от хронична умора до паник атаки.

Сподели:

Стотици кандидатури, почти никакви отговори и все по-разклатено здраве – така изглежда пазарът на труда за част от младите британци, завършили университет през последните две години. Четирима души на възраст между 24 и 26 години разказват пред медията за месеците без работа, за отхвърлянията и за последиците върху психиката и тялото им. Имената им са променени по тяхно желание.

От сто кандидатури до болест

Селесте, на 24 години, завършва Единбургския университет миналата година. В продължение на два месеца кандидатства за над 100 позиции в шотландската столица – около 90% от тях за сервитьорки. Резултатът е почти пълно мълчание или откази. „Беше наистина отчаян период“, спомня си тя. През цялото време плащала наем и определя това време като едно от най-стресиращите в живота си.

Опитът ѝ в заведения започва още на 14 години. В крайна сметка получава работа на пълен работен ден в кафене, но условията се оказват тежки – силно напрежение и лошо работно време. Здравето ѝ се влошава, докато не се налага да напусне и да се върне при родителите си в Дорсет.

През август тази година Селесте преминава здравна оценка за миалгичен енцефаломиелит, известен още като синдром на хроничната умора. Официалната диагноза обаче може да отнеме от три до шест месеца. Тя е убедена, че продължителният силен стрес е изиграл голяма роля за влошаването на състоянието ѝ, макар да признава, че не може да го докаже.

Днес тя е прикована към дома и не може да се грижи сама за себе си. Молбата ѝ за обезщетение за независим живот е отхвърлена, а обжалването може да отнеме до година и половина. Междувременно разчита на финансовата подкрепа на родителите си. Денят ѝ минава предимно в почивка – понякога майка ѝ я извежда с инвалидна количка до близка гора, където успява да рисува около 20 минути, преди умората да надделее.

Въпреки всичко Селесте не се отказва от мисълта за работа. „Опитвам се да измисля как“, казва тя. „Трябва да има нещо, което мога да правя.“

„Пазарът на труда е лотария“

Лени, на 26 години, е без работа от три години. Преди това две години е работил като консултант в магазин за строителни материали, но напуска по здравословни причини, свързани с психичното му състояние. Живее с родителите и братята и сестрите си в Бирмингам и определя себе си като човек извън образование, заетост и обучение, макар да има трудов опит.

Според него начинът на търсене на работа се е променил до неузнаваемост. „Преди години можеше да влезеш в магазин и да оставиш автобиографията си“, казва той. „Не че непременно щяха да те наемат, но беше по-лично. Сега всичко е онлайн и чакаш да ти отговорят по електронен път.“

След колежа през 2019 г., където получава професионална квалификация по бизнес и музика, Лени решава да не продължава образованието си. Не успява да вземе изпитите по английски и математика, въпреки двата опита. От 2023 до 2025 г. е получавал универсален кредит, а след това е започнал случайни градинарски работи с финансова помощ от семейството.

За три години е кандидатствал за „може би 30 или 40“ позиции – в складове, за шофьор на доставки, в търговията на дребно. Мечтае за физическа работа или такава на открито. Пробвал е и чрез агенции, но там често се оказва, че след като премине въвеждащото обучение, работа няма. „Понякога е на късмет“, казва той.

Според него пазарът на труда е като лотария. „Колко кандидатури можеш да подадеш, без да се почувстваш зле за бъдещето си? Може би щастливото число е 100, 200 или 300? Колкото и големи да звучат тези числа, пак не си намираш работа. Това е абсурдно.“

Дипломи с отличие и 77 отказа

Франсис, на 25 години, наскоро е започнала да получава универсален кредит. „Чувствам невероятна вина предвид образованието и шансовете, които имам, но дори не мога да си намеря сезонна работа като продавач или барман“, казва тя.

След бакалавър по английска филология тя завършва магистратура в Института за изкуства „Курто“. Мечтае за работа в музеи, галерии и благотворителни организации, но паралелно кандидатства и за места в кафенета и хотелиерството. Две години е била доброволец, включително в Националния тръст и като екскурзовод, работила е на смени по време на следването си и е чистила за роднини.

От пролетта насам е подала 77 кандидатури. Имала е само две интервюта, и двете неуспешни. За едното дори не я уведомили за отказа, въпреки че интервюто продължило три часа и включвало практически задачи. Налага се сама да се свърже с работодателя, за да разбере резултата.

Франсис живее при родителите си в Лондон и признава, че има късмет, че те са поели част от разходите за следването ѝ, заради което студентският ѝ заем е 50 хил. паунда. Наскоро се е наложило да поиска помощ, макар и неохотно.

„Не търся големи пари“, казва тя. „Просто искам да работя, искам да дам нещо обратно и да допринеса за обществото. Страхувам се за бъдещето си.“

Когато и армията затвори врата

Нейтън, на 25 години, завършва журналистика в Университета на Глостършър през 2023 г. с надеждата да работи в медиите. Вместо това се връща при родителите си край Престън и единственият му платен ангажимент остава три седмици чистене на университетски общежития.

Продължава да пише доброволно за списание за ретро автомобили и кандидатства навсякъде – в медии, търговия, образователна подкрепа. Много от обявите за начални позиции с начално заплащане изискват няколко години опит. „Понякога си казвам: защо изобщо се опитвам?“, признава той.

През по-голямата част от годината е преследвал и друга възможност – кариера като офицер във въоръжените сили. Семейството му има традиции в службата: дядо му е бил кралски инженер, а чичо му – във военновъздушните сили. Привличат го стабилността, придобиването на умения и заплащането.

Плановете му обаче се провалят, след като е обявен за трайно негоден по медицински причини заради наскоро предписан локален стероид за екзема. Автоматичната забрана за наемане на новобранци с екзема е отменена през 2024 г., но кандидати, които са се нуждаели от лечение, все още могат да бъдат отхвърляни. Ако до април 2028 г. Нейтън не се нуждае от мехлема, може да поднови кандидатурата си.

Този удар, след поредица от откази, се отразява тежко на Нейтън, който е с аутизъм. Той описва повтарящия се цикъл от кандидатстване и отказ като поредица от „удари в тялото“. Започнал е да получава паник атаки и посещава терапевт.

„Колкото по-дълго си без работа, толкова по-трудно става“, казва той. В автобиографията си включва целия си доброволчески опит, но той не е истинска работа. Затова обмисля да потърси по-формално доброволчество в благотворителен магазин – не само заради автобиографията, а и за да излиза от вкъщи и да се среща с хора.

Източник: The Guardian

Сподели:

Абонирай се за новините

Най-важното от деня – директно в пощата ти всяка сутрин.

Коментари 0

Още няма коментари. Бъди първият!