Мери Касат: американката, която върна в центъра на импресионизма
Нова изложба в Музея д'Орсе връща на Мери Касат мястото ѝ на ключова фигура в импресионизма, след като десетилетия наред е пренебрегвана във Франция заради това, че е жена и чужденка.
Мери Касат, американската художничка, която прекарва по-голямата част от живота си във Франция и е тясно свързана с Едгар Дега и други импресионисти, е в центъра на нова изложба в парижкия музей „Д’Орсе“. Експозицията, която ще бъде представена и в Лондон в началото на следващата година, има за цел да върне Касат на полагащото ѝ се място в историята на импресионизма, съобщава източник.
Пренебрегвана заради пол и произход
Според куратора Каролин Корбо-Парсонс Касат е била пренебрегвана, защото е била жена и чужденка. Нейните теми – предимно жени и деца – също са довели до стереотипно отношение. Изложбата включва 80 картини, пастели и гравюри от целия ѝ творчески път, много от които от частни колекции в Европа и САЩ и не показвани досега, както и непубликувани писма.
Касат е родена в заможно семейство от Пенсилвания с френски хугенотски корени. За първи път посещава Франция на 10-годишна възраст и се влюбва в страната. Въпреки ограниченията за жените в изкуството по онова време, тя се записва в Академията за изящни изкуства в Пенсилвания, а по-късно, през 1866 г., се мести в Париж. Не ѝ е позволено да учи в École Nationale Supérieure des Beaux-Arts, затова взима частни уроци и копира шедьоври в Лувъра.
Касат се запознава с Дега на изложба на „интрансижантите“ – група бунтарски художници, които по-късно пресата нарича импресионисти. Дега я кани да излага с тях и двамата си сътрудничат върху няколко творби, включително „Момиченце в синьо кресло“. Касат запознава Америка с Дега и други импресионисти.
Въпреки че е призната приживе, след смъртта ѝ през юни 1926 г. във Франция е организирана само една ретроспективна изложба. Нейни картини са продавани предимно на американски колекционери и малко остават във френските национални колекции. Кураторът Ан Робинс отбелязва, че присъствието ѝ в музея „Д’Орсе“ е значително по-слабо от това на колегите ѝ импресионисти, включително Берта Моризо и Мари Бракмон.
Една от най-гордите ѝ творби – монументалният стенопис „Съвременна жена“ за Световното изложение в Чикаго през 1893 г., е изчезнала. Изложбата в „Д’Орсе“ представя дигитална реконструкция на творбата. След Париж експозицията ще бъде показана в Националната портретна галерия в Лондон през януари и в Музея за изящни изкуства в Бостън.
Източник: The Guardian
Коментари 0
Още няма коментари. Бъди първият!