Вторник, 17 ноември 2026
Свят

Лумумба: как едно коктейлно име предизвика дебат за колониализма в Германия

Горещият шоколад с ром, популярен като „Лумумба“ на германските коледни базари, предизвика обществен спор заради името си, вдъхновено от убития конгоански лидер Патрис Лумумба.

Слушай статията ~7 мин.
Лумумба: как едно коктейлно име предизвика дебат за колониализма в Германия
Снимка: conceptphoto.info / Flickr (CC BY 2.0)
Сподели:

В студена декемврийска вечер на коледен базар в германски град продавачи наливат горещ шоколад с ром и бита сметана в чаши. Клиентите питат за „Лумумба“ – име, което от десетилетия е синоним на зимна наслада в Северна Европа. Но зад познатата реплика се крие история, която все по-често предизвиква неудобство.

Коктейлът „Лумумба“ е популярен в Германия, Австрия, Дания, Нидерландия и Испания от 60-те години на миналия век. Сервира се топъл на коледни базари и ски курорти, а в северните части на Германия и планинските райони е толкова традиционен, колкото греяното вино. За мнозина вкусът му е свързан с детски спомени и празнична атмосфера.

Името обаче идва от Патрис Лумумба – първият министър-председател на Демократична република Конго, убит през 1961 г. при участие на белгийски официални лица. Днес, когато Германия се сблъсква със своето колониално минало, въпросът защо един убит борец за независимост дава име на алкохолна напитка става все по-неудобен.

Спорът се разгаря

През 2023 г. Аналена Шмид, бивша политичка от Зелените в Дрезден, публикува в Twitter, че името е расово нечувствително. Таблоидът „Билд“ разпространява поста и предизвиква онлайн война. „Дебатът беше много разгорещен, включваше обиди и дори заплахи срещу мен“, спомня си Шмид.

Всяка празнична кампания оттогава темата се връща. Шмид твърди, че първоначално е помислила името за измислено, но след като прочела за убийството на Лумумба, осъзнала връзката. „Целта ми не беше да засрамя хората, които използват думата по навик, а да повиша осведомеността за историческата фигура и защо това може да се стори неуважително“, казва тя.

Не всички са съгласни. Собственик на щанд на коледен базар в южногермански град, пожелал анонимност, заявява: „За нас това е безобидна традиция от десетилетия и предпочитаме да запазим оригиналното име. За много германци то просто е част от класическото изживяване на коледния базар.“

Произходът на коктейла е неясен. Някои историци проследяват първите документирани рецепти до Германия в началото на 60-те години. Други сочат испански крайбрежни барове, където студена версия все още е популярна. В части от Дания и Германия, особено в Северна Фризия, напитката се среща под имената Død tante или Tote Tante („мъртва леля“). Вариации включват кафе вместо мляко или какао, както и Cointreau или амарето вместо ром или бренди.

Сигурно е само, че името идва от Патрис Лумумба. Докато белгийската колониална роля в Конго е в основата на смъртта му, дебатът в Германия има свои исторически причини. Напитката се появява в Западна Германия в началото на 60-те, когато част от пресата представя Лумумба като дестабилизираща фигура, свързана със съветски интереси. В контекста на Студената война образът му е по-скоро на политическа заплаха, отколкото на лидер на освобождението.

Днес, докато Германия се изправя пред собственото си колониално наследство – включително геноцида над народите хереро и нама в днешна Намибия – въпросите за това как колониалната история живее в ежедневния език стават все по-актуални.

Как точно името на Лумумба се е свързало с шоколадова напитка, остава спорно. Една от теориите е, че става дума за макабърна игра на думи, свързваща „шот“ алкохол с насилствената му смърт. Предвид негативното отразяване в част от западногерманската преса по онова време, това е правдоподобно, казва Жулиен Бобино, експерт по Лумумба и постколониален дискурс в университета „Фридрих Шилер“ в Йена. „Лумумба никога не е бил признаван за борец за свобода и африканска независимост в Западна Германия. Той е бил възприеман като враг на западните ценности“, обяснява той.

Други предполагат, че името може да е възникнало в леви кръгове като акт на солидарност. По-тревожна теория свързва напитката с колониални образи: съчетаването на чернокож политик с тъмна напитка напомня за колониалните търговски пътища, вградени в какаото и кафето. „В колониалната история това е често срещан образ от края на XIX век: продукти от колониите, като кафе и шоколад, се свързват с тъмния цвят на кожата“, обяснява Бобино.

Различна памет

Репутацията на Лумумба се променя драстично след убийството му. Някога поляризираща фигура, днес той е широко признат символ на деколонизацията и панафриканското единство. Булеварди и обществени институции в ДР Конго носят името му. Почитатели се обличат като него на футболни турнири. В смъртта си той се превръща в икона, подобно на Че Гевара.

За мнозина от афро-германската и конгоанската общност в Германия въпросът с името не е абстрактен. Жюстис Мвемба, родена в ДР Конго и израснала в Южна Германия, за първи път се сблъсква с напитката на коледен базар в Кьолн. „Бях изненадана, защото израснах със знанието за Патрис Лумумба като първи министър-председател, човек, с когото родителите ми се гордееха. Беше шокиращо, че има напитка, кръстена на него. И то напитка с алкохол. Знаейки как е бил убит и как са се отнасяли с тялото му, бях потресена“, разказва тя.

Мвемба ръководи Dekoloniale Stadtführung – фирма за градски турове на колониална тематика в Берлин и Хамбург. Една от спирките е мястото на Берлинската конференция от 1884–85 г., организирана от първия германски канцлер Ото фон Бисмарк, където европейските сили формализират разделението на Африка. „Повечето германци не знаят нищо за германската колониална история и следователно за конференцията“, обяснява тя. Лумумба често става част от разговора. Посетителите често разпознават името от напитката, но не и историята зад него. „Питам ги знаят ли на кого е кръстена напитката. Обикновено казват „не“. Тогава разказвам историята. После питам как се чувстват. Обикновено хората са доста шокирани.“

За Шмид, историк, специализиран по Холокоста, реакциите разкриват по-широка слепа зона в германската Erinnerungskultur (култура на паметта). „Спорът разкри пропуск в историческата осведоменост. Учим много за Третия райх, Втората световна война и Холокоста. Но колониализмът и постколониализмът не се преподават обстойно в училище, нито се обсъждат широко в обществото“, казва тя.

Преименуване или преосмисляне?

Германските общини до голяма степен избират препоръки, а не забрани. В Бремерхафен властите насърчават продавачите да избягват името през последния коледен сезон. Много от тях вече са избрали алтернативи като „горещ шоколад с ром“. Онези, които все още използват името, експериментират с варианти като „Люмюмба“ или „какао с шот“. „Нашите посетители участваха в страстни дискусии дали и защо една напитка трябва да бъде преименувана. Като цяло обаче имаше повече подкрепа за препоръката, отколкото критика“, казва Михаел Гербер, ръководител на Erlebnis Bremerhaven, градския отдел за маркетинг, събития и туризъм.

В Дрезден проверки на прочутия Striezelmarkt, най-старият документиран коледен базар в Германия, установяват, че два щанда все още използват името; и двата са го сменили след разговори с ръководството на базара.

Въпреки това може да минат години, преди последният „Лумумба“ да бъде сервиран в Германия. Само часове преди интервюто Шмид забелязва името в менюто на местен ресторант в Дрезден. Тя също предпочита подход, основан на обществено образование, а не на забрана. „Трябва да обясниш историческия контекст и хората могат да решат дали искат да пият в заведение, където терминът все още се използва.“

Противниците твърдят, че напитката е неразделна част от германската популярна култура и че преименуването ѝ е ненужна „cancel culture“. Други настояват, че никога не е имало расистки умисъл, като посочват други напитки, шеговито кръстени на политици, например „The Nixon“ – коктейл в чест на посещението на Ричард Никсън във Великобритания. За тях целият въпрос е буря в чаша горещ шоколад.

Някои членове на конгоанската общност в Германия виждат в напитката възможност за образование, а не за заличаване. „Когато някой пие „Лумумба“, може да се запита: „Защо тази напитка се нарича Лумумба?“ Това позволява да открие човека зад името. Затова не го виждам в негативна светлина, а по-скоро като възможност да говорим за нашата история, да обясним на хората кой е бил Лумумба“, казва Симон Мпуту Нгимби, председател на Германо-конгоанското дружество.

Шмид обаче възразява, че намерението е с малка тежест, когато става дума за език, дори и за името на зимна напитка. „То може да има расистки ефект, дори мнозина да го използват шеговито. Ако един термин може да възпроизведе колониални стереотипи или да омаловажи историята на политическо насилие, това е значимо независимо от индивидуалното намерение.“

Мвемба е съгласна: „Дори да е шеговито, не мисля, че историята на Лумумба е нещо за смях. Не бихме имали напитка, наречена „Хитлер“. Хората биха намерили това за много обидно.“

Източник: bbc

Сподели:

Абонирай се за новините

Най-важното от деня – директно в пощата ти всяка сутрин.

Коментари 0

Още няма коментари. Бъди първият!