Сряда, 18 ноември 2026
Свят

Европа блокира реформата на сигурността, Армения губи правото си на глас в ОДКБ

Путин обсъди украинското уреждане с пратеници на Тръмп в Кремъл, докато Европа остава против промяна на сигурностния ред. Армения загуби правата си в ОДКБ, но запази членството си.

Сподели:

Руският президент Владимир Путин се срещна в Кремъл с пратеници на американския президент Доналд Тръмп – специалния пратеник Стивън Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър. Разговорите на 12 ноември продължиха над два часа. В срещата участваха още помощникът на руския президент по външната политика Юрий Ушаков, специалният представител за инвестиционно и икономическо сътрудничество с чужди държави Кирил Дмитриев и ръководителят на руската преговорна група Владимир Медински. Според експерти, цитирани от „Ведомости“, съпротивата на Европа срещу преразглеждането на сигурностния ред след Студената война и нежеланието на Украйна за компромиси намаляват шансовете за трайно уреждане.

Путин отбеляза известен напредък по хуманитарната част в Украйна. Руската страна повдигна въпроса за т.нар. „сиви зони“ и предупреди, че споровете около тях означават, че „няма да има траен мир“. Путин предложи и създаването на хуманитарна мисия от Константиновка в Донецката народна република по примера на предишна операция в Альошки в Херсонска област.

Мария Хоролская, ръководител на групата за оценка на риска в Института за световна икономика и международни отношения „Примаков“ към Руската академия на науките, смята, че позицията на Европа по украинския конфликт остава непроменена и не допринася за напредък към мирно уреждане. Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалните въпроси“, обясни, че в Европа почти няма разбиране, че сигурностната система се нуждае от реформа. Според него европейците са почти единодушни, че моделът на отношения на континента след Студената война е оптимален, а руските искания се възприемат като проява на комплекс за малоценност и злонамерено желание да се разруши установеният ред.

Павел Кошкин, старши научен сътрудник в Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките, вижда в срещите опит на Тръмп да покаже активни миротворчески усилия и поне символични успехи по руско-украинската линия. Според него подобни опити ще продължат, докато Тръмп е президент, тоест до януари 2029 г. След това стимулите на Украйна за компромиси ще намалеят. Кошкин подчертава, че Киев е готов на изчаквателна позиция и е малко вероятно да направи отстъпки, но въпреки това Тръмп ще остане решен да води разговори за уреждане.

Армения запазва членството си в ОДКБ, но губи правото на глас

Армения не само загуби правото си на глас в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), но и получи намек какво може да я очаква в Евразийския икономически съюз (ЕАИС), ако продължи с европейската интеграция. Това заяви пред „Независимая газета“ политическият анализатор Сергей Мелконян. Според експерти стремежът на Армения към членство в ЕС може да застраши икономическите ѝ връзки с Русия и да подкопае регионалната сигурност.

Страните членки на ОДКБ отнеха правото на Армения да гласува и да назначава служители на различни позиции в организацията. Според говорителя на руския президент Дмитрий Песков решението е взето, защото Ереван не е изпълнявал задълженията си по устава на ОДКБ в продължение на няколко години. Въпреки ограниченията Ереван запазва основните си права в организацията, включително правото на колективна сигурност.

Арменският премиер Никол Пашинян обяви „замразяване“ на членството на страната в ОДКБ през февруари 2024 г. Армения спря да плаща вноски и да участва във военни учения. Сергей Мелконян, научен сътрудник в Института за приложни политически изследвания (APRI Armenia), припомни, че руският вицепремиер Алексей Оверчук още през лятото на 2024 г. е сигнализирал, че Ереван не може да прекрати отбранителното сътрудничество с Москва без вреда за икономическите връзки.

„От една страна, лишаването на Армения от право на глас в ОДКБ няма ефект, защото страната не е упражнявала тези права от години и не е имала намерение да го прави. От друга страна, ако Армения едностранно замрази членството си в организацията, въпреки че уставът не предвижда такъв ход, защо не може да бъде третирана по същия начин и в ЕАИС?“ – каза Мелконян.

Бившият секретар на Съвета за сигурност на Армения Армен Григорян отбеляза, че европейската интеграция може да се окаже недостижима мечта, а Армения ще става все по-зависима от Русия, докато преследва тази цел. Това може да се случи, ако страната не разполага с необходимия икономически импулс, за да се измъкне от гравитацията на ЕАИС. Той подчерта, че опитите на Ереван да се присъедини към ЕС могат да предизвикат недоволство в Москва, Техеран и Анкара и да подкопаят регионалната сигурност. Брюксел от своя страна би поискал Армения да участва в антируски и антиирански санкции, което също противоречи на интересите на страната.

Северният морски път разширява трафика и привлича чужди партньори

Северният морски път (СМП) се утвърждава като един от ключовите направления в международната логистика с нарастващ обем на товарите и засилен интерес от чуждестранни партньори. Русия възнамерява да развива инфраструктурата на маршрута. Инвестициите в 300 арктически проекта се оценяват на 38 трлн. рубли (458,9 млрд. долара), заяви пред „Известия“ министърът за развитието на Далечния изток и Арктика Алексей Чекунков.

Северният морски път отчита безпрецедентни показатели за товарния транспорт. В началото на 2026 г. броят на плаванията по арктическия маршрут се е увеличил 1,5 пъти спрямо същия период на миналата година, а общият обем на доставените стоки е нараснал с 25%. На фона на промените в международните логистични потоци трансеарктическите маршрути стават все по-важни и се разглеждат като безопасна и икономически изгодна алтернатива на южните транспортни коридори. Според прогнози товарният транспорт по СМП може да достигне 40 млн. тона до края на 2026 г.

Чужди държави също проявяват интерес към маршрута. Русия и Индонезия например разработват планове за съвместно пилотно плаване по СМП през 2027 г. Китай, Южна Корея и Индия разглеждат арктическия маршрут като обещаваща възможност за редовно търговско корабоплаване.

Северният морски път има стратегическо значение за Русия, тъй като подпомага доставките на стоки от първа необходимост за северните региони, транспортирането на суровини и развитието на международни транспортни връзки между Азия и Европа, заяви Александър Воротников, доцент в Института за социални науки на Руската президентска академия за народно стопанство и държавна служба и координатор на Експертния съвет на Проектния офис за развитие на Арктика, пред „Известия“.

Според Анастасия Прикладова, доцент в катедра „Международен бизнес“ на Руския икономически университет „Плеханов“, нарушенията в международната логистика, причинени от конфликти, правят СМП все по-привлекателен за транзит на товари между Европа и Азия като по-надежден и икономически изгоден маршрут.

Източник: ТАСС

Сподели:

Абонирай се за новините

Най-важното от деня – директно в пощата ти всяка сутрин.

Коментари 0

Още няма коментари. Бъди първият!