Вторник, 17 ноември 2026
Войната в Украйна

Западни посланици остават в Киев въпреки руските заплахи

Дипломати от ЕС и НАТО отказват да напуснат украинската столица, въпреки засилените атаки и предупрежденията от Москва, че са в „смъртна опасност“.

Слушай статията ~5 мин.
Западни посланици остават в Киев въпреки руските заплахи
Снимка: usembassykyiv / Wikimedia Commons (Public domain)
Сподели:

Западни дипломати в Киев не се поддават на руските заплахи и остават на постовете си, въпреки засилените ракетни и дронови атаки срещу украинската столица. Миналия месец Москва отправи остро предупреждение към чуждестранните посланици да напуснат незабавно Киев, като ги заплаши със „смъртна опасност“ и заяви, че няма да носи отговорност за „евентуални негативни последици“, ако съветът бъде пренебрегнат.

Реакцията на европейските пратеници беше категорична. Посланикът на Дания в Украйна Томас Лунд-Сьоренсен публично заяви в социалните мрежи, че остава. Към него се присъединиха колегите му от Германия, Италия, Испания, Швеция, Франция, Полша и Естония. Дори американските представители дадоха да се разбере, че няма да се оттеглят.

В интервю в посолството си, украсено с фигурка на Лего казак, Лунд-Сьоренсен обясни, че руските заплахи са опит за сплашване на европейците и подкопаване на подкрепата за Украйна. „Това е когнитивна война. Тези атаки продължават отдавна. Опитват се да влияят на общественото мнение в моята страна. Разбира се, ние ще продължим да работим тук“, каза той.

Посланикът призна, че работата му има страшни моменти, както за всички в Киев. „Ако не се уплашиш, когато в рамките на няколко минути паднат 10 балистични ракети, вероятно трябва да се обърнеш към специалист“, заяви той. Но добави: „Има разлика между това да си в неудобна ситуация и в ситуация, застрашаваща живота. Ако не можеш да се изкъпеш, какво от това?“

Решението да останат в град под обстрел не е без риск. В петък дрон се разби в болница в центъра на Киев – Института по ортопедия и травматология, на няколкостотин метра от работното място на Лунд-Сьоренсен. Експлозията се чу на километри.

Ескалация на атаките

От август Русия рязко засили атаките си, изстрелвайки ракети и стотици реактивни дронове. Големи градски центрове като Харков и Одеса също пострадаха. Изглежда, раздразнен от липсата на напредък на бойното поле, Кремъл засили тоталната си кампания срещу цивилното население.

Атакувани са мостове през Днепър, топлоцентрали и подстанции, както и влакове и гари. Токът спира за по-голямата част от деня. През последната седмица е имало период от 24 часа без вода. Бомбардировките достигнаха и историческия център на Киев, където се намират много посолства. През октомври германското консулство беше повредено при атака, при която загинаха осем души.

През 2025 г. две ракети паднаха на паркинга до сградата на делегацията на ЕС. Смъртоносни метални кубчета пробиха приземния етаж и счупиха бронираните прозорци. Ударът беше на разсъмване, преди служителите да пристигнат. Няма пострадали. През септември дрон се взриви на 500 метра разстояние. Отломки опустошиха деветия етаж, срутвайки стъкла, панели на тавана и вентилационната система.

„Бях на среща със седем колеги. Изтичахме в коридора“, разказа посланикът на ЕС в Киев Катарина Матернова. „Никога през живота си не бях чувала нещо толкова силно. Имаше облаци дим. Беше шокиращо.“ Сега делегацията укрепва външните стени с пясъчни чували. В коридорите са поставени пуфове за персонала по време на въздушни тревоги. Има и сгъваеми легла и допълнителни душове.

Попитана дали Кремъл иска да убива дипломати, а не просто да ги сплашва, Матернова цитира „Хвани-22“ на Джоузеф Хелър: „Както казва Йосариан: „Те се опитват да ме убият! Хвърлят бомби по нас!“ Мисля, че това са предупредителни изстрели. Те [руснаците] стават все по-нагли и безразлични.“

По думите ѝ стратегическата цел на Владимир Путин е да унищожи ЕС. Тя определи последната руска заплаха като „сплашване“, направено с надеждата, че някои дипломати от глобалния юг може да напуснат Киев. Междувременно градът е в тежко състояние. „Нивото на атаките е много по-високо от миналата година, а спиранията на тока започнаха по-рано. Нямахме вода в сградата си. Мекото подбрюшие на един модерен град е канализационната система“, каза тя.

Солидарност и риск

Докато столицата се готви за зимата, посланиците казват, че присъствието им е мощен сигнал за солидарност към украинското ръководство. „Казват ни благодаря, че сте тук“, сподели Лунд-Сьоренсен. Друг посланик добави: „Всички бихме искали да останем. Съзнаваме, че присъствието ни е политически и психологически важно за Украйна и нейната устойчивост.“

Според пратеника руснаците не удрят чуждите мисии „умишлено“. Той обаче смята, че „рано или късно“ дипломат ще бъде убит от дрон, „паднал на грешното място“ – акт, който би хвърлил правителството на съответната страна в криза, докато обмисля как да отговори на насилието на Путин и пренебрегването на международното право.

За посещаващите премиери и президенти пътуването до Киев става все по-опасно. Летището на столицата е затворено след инвазията през 2022 г. Остават само влак или кола. При скорошно пътуване от Полша посланикът разказа, че е трябвало два пъти да напуска железопътното си купе заради бродещи дронове. „Седях в гората час и половина. Железопътният персонал ми даде бисквита“, каза той.

Честите въздушни тревоги и атаките срещу мостове нарушават работата на посолствата и затрудняват местните украински служители да стигнат до работа. Пратеникът призна: „Живея привилегировано. Алармата се включва и отивам да спя в мазето. Украинците са адаптирали протоколите си за сигурност. Но е по-неудобно. Има известна нервност.“

Матернова разказа, че спи на матрак в банята на хотелския си апартамент по време на руски удари. Тя отбеляза, че милиони украинци са принудени да правят същото – да нощуват в бомбоубежища, коридори и на студените подове на метростанциите. „Няма нищо смешно в използването на зимата като оръжие за масово унищожение“, написа тя по-рано тази година, след като руски официален представител се подигра с нейна снимка по пижама.

Киев е класифициран като място с тежки условия. Западните посланици обикновено остават две години, разделени от семействата си. Лунд-Сьоренсен каза, че няма точно „опашка“ от колеги, желаещи да работят в Украйна, но има достатъчно „подходящи хора“, които са се предложили. „Наистина е трудно да си представиш по-значима мисия за един дипломат от Украйна. Нейната борба с Русия е лична за мен и моята страна“, заяви той.

През уикендите пратеникът се отпуска с дълги колоездачни разходки. Матернова каза, че обича скандинавско ходене в ботаническата градина, както и сауни и вечери с приятели. „Киев има невероятно разнообразие от страхотни ресторанти. Едно от нещата, които ще ми липсват най-много, е кулинарната сцена. И отношението „можем да го направим“. Всичко е възможно. Това е голям контраст с Брюксел“, каза тя.

Източник: The Guardian

Сподели:

Абонирай се за новините

Най-важното от деня – директно в пощата ти всяка сутрин.

Коментари 0

Още няма коментари. Бъди първият!