Сряда, 18 ноември 2026
Свят

Потомци на поробители и поробени в Гренада разказват как се прави реален репарационен процес

Историчката Никол Филип и журналистката Лора Тревелиан описват в книга как семейството на британските поробители се е извинило и е създало фонд за образование в Гренада.

Потомци на поробители и поробени в Гренада разказват как се прави реален репарационен процес
Снимка: John Hoppner / Wikimedia Commons (Public domain)
Сподели:

Потомка на британски семейства, държали акции в плантации в Гренада и поробили над 1000 души, и потомка на поробени африканци са седнали заедно, за да говорят за миналото. Резултатът е книга, която двете представят като пример как репарациите могат да работят на практика – не като еднократен жест, а като дълъг процес на признание, диалог и конкретни действия.

Историчката Никол Филип и журналистката Лора Тревелиан издадоха „Entangled Past“ („Преплетено минало“) в същата седмица, в която британският премиер Анди Бърнам заяви, че е отворен към официално извинение от страна на Великобритания, но изключи финансови репарации. Той обяви и че страната ще започне структуриран диалог с Карибите през следващата година.

Книгата проследява пътя от първия имейл до извинението на семейство Тревелиан – първото по рода си в британската част на Карибите – и до създаването на фонд, който финансира университетско образование за младежи от Гренада. Авторките описват това като „конкретен пример какво може да се постигне, когато потомци на поробени и потомци на поробители седнат заедно и се запитат как да се изправим пред миналото и да работим за по-добро бъдеще“.

От имейл до извинение

Лора Тревелиан научава за семейната история преди години, когато братовчедка, с която не се познава, ѝ пише, че предците им са идентифицирани като поробители в база данни на Университетски колеж Лондон. Собственото ѝ проучване показва, че Тревелианс са държали дялове в гренадски плантации и са получили обезщетение, когато робството е било премахнато.

„За мен като журналист това беше изключително поглъщаща история, защото това е скритата история на Британия. Британия помита робството под килима, а семейството ни е част от това“, разказва тя.

Шест години по-късно Тревелиан пише на Никол Филип – историчка и заместник-председателка на репарационния комитет в Гренада. „С известно притеснение ѝ писах, че съм потомка на отсъстващи поробители в Гренада и че искам да говоря с нея. Натиснах „изпрати“ и си помислих какво ли ще си помисли тя. Бях леко разтревожена и се разхождах напред-назад“, спомня си журналистката.

В Гренада обаче имейлът е посрещнат с радост. „Отговорих ѝ веднага. Казах ѝ, че на лицето ми има широка усмивка и че тя е любимата ми журналистка от Би Би Си“, разказва Филип.

Тя израства сред останки от колониалното минало на Гренада – плантаторски къщи, мелници и предмети, събирани от баща ѝ. Като млада жена гледа от верандата на плантаторската къща „Бозежур“ и се пита какви тайни пази. Не е предполагала, че един ден ще посети същата къща заедно с Тревелиан – потомка на семейството, което някога е притежавало част от нея.

Пътят между първия контакт и връзката, която двете имат днес, обаче далеч не е бил лек. Тревелиан разказва за трудни разговори в семейството си: „Имаше роднини, които напълно не бяха съгласни с идеята за извинение – смятаха, че това няма нищо общо с тях, че е било много отдавна, защо да ровим в миналото и че нищо добро няма да излезе. Някои се страхуваха от съдебни дела и казваха, че трябва да има основателна причина британското правителство никога да не се е извинило за робството.“

Книгата не спестява и неприятните моменти. Тревелиан описва пристигането си в Гренада през 2023 г. за извинението като „изключително тревожно“, а шофьорът, който я посреща на летището, веднага я предупреждава, че по радиото растафариански говорител критикува извинението и че съпругата му не иска неприятности.

„Бях посъветвана да очаквам неочакваното: хората все още са ядосани заради робството и като потомка на поробител аз слагам „лице на поробителите“. Помислих си, че изразът „бурята е неизбежна“ наистина обобщава всичко. Хората имат пълното право да изразяват мнението си както пожелаят, защото това е сложна тема“, казва тя.

Протест и признание в един и същи ден

Денят на извинението, по думите на Филип, е бил белязан едновременно от протест и от одобрение. Тя разказва, че е пристигнала на церемонията „умишлено облечена в лилавите одежди на предците си“, но е посрещната от растафариански протестиращи с плакати в ритъма на барабани. На част от тях пишело: „Защо ни продавате отново?“, „Съсредоточете се върху репарациите, не върху страничния спектакъл“ и „Никакъв домашен роб не може да преговаря за растамана“.

Арли Гил, председател на репарационната комисия на Гренада, е участвал заедно с Репарационната комисия на Карибската общност в разговорите със семейството. Той припомня, че протестиращите са смятали предложените от Тревелиан 100 000 лири за недостатъчни. „Нашата позиция, разбира се, е, че 100 000 лири са капка в морето. Но ние наистина не очакваме отделни семейства да платят за всички грехове на Британската империя“, казва той.

Според него обаче, ако се погледне десетточковият план за репарации на Карибската общност (Кариком), който предвижда инвестиции в образование и здравеопазване, направената стъпка е в правилната посока. Плащането на 100 000 лири от Лора Тревелиан, последвано от създаването на Репарационния фонд „Тревелиан Гренада“ от по-широкото семейство, помага за финансиране на университетското образование на гренадски студенти.

Филип казва, че ползите отиват отвъд отделните получатели, които идват от енории, където Тревелианс някога са притежавали дялове в захарни плантации. „За тези студенти това е първата висша степен в семейството им“, отбелязва тя и добавя, че мнозина идват от семейства в затруднено положение, в които жените изкарват прехраната. „Така че не печели само човекът, а и семейството му, разширеното семейство и по подразбиране – общността, когато един човек получи възможност да се образова.“

Арли Гил смята, че процесът преди плащането дава уроци за цялото репарационно движение. Диалогът, по думите му, е воден при взаимно уважение, а семейство Тревелиан „не са говорили отвисоко“. „Бих казал накратко, че този модел е работещ модел за семейства и институции, които водят структуриран разговор с потомците на поробените.“

За Филип, колкото и болезнен и сложен да е процесът, разговорът остава задължителен. „Да не говориш за нещо, не го кара да изчезне. Това не помага за изцелението.“ Разговорът, казва тя, е „начин да се помирим с миналото и да търсим път напред“.

Източник: The Guardian

Сподели:

Абонирай се за новините

Най-важното от деня – директно в пощата ти всяка сутрин.

Коментари 0

Още няма коментари. Бъди първият!