Събота, 21 ноември 2026
Политика

Парламентът избра 11-те членове на ВСС: новото кадрово ръководство на съдебната власт се оформя след остри политически сблъсъци

Народното събрание попълни квотата си във Висшия съдебен съвет – шестима в Съдийската и петима в Прокурорската колегия. Така процедурата по съставянето на новия ВСС наближава своя край.

Слушай статията ~18 мин.
парламент
Сподели:

Народното събрание попълни парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Шестима магистрати влизат в Съдийската колегия, а петима – в Прокурорската. Изборът приключи след напрегнати дебати, взаимни обвинения за предварителни договорки и разногласия между парламентарните сили. Най-много подкрепа получиха някои от кандидатите на „Прогресивна България“, но гласуването показа и нещо друго – че за голяма част от номинациите е била необходима подкрепа от различни политически групи. Предстои окончателното попълване на състава на съвета, който ще има ключова роля за кадровата политика в българското правосъдие през следващите пет години.

Народното събрание избра на 20 ноември 2026 г. единадесетте представители от парламентарната квота в новия състав на Висшия съдебен съвет. С това приключи една от най-важните и дълго отлагани процедури, свързани с управлението на съдебната власт в България.

В рамките на пленарното заседание депутатите гласуваха общо 21 кандидатури – 13 за шестте места в Съдийската колегия и осем за петте места в Прокурорската колегия. За избора на всеки кандидат беше необходимо квалифицирано мнозинство от най-малко 160 гласа, което представлява две трети от народните представители.

Резултатът показа, че точно единадесет кандидати са получили необходимата подкрепа. Така парламентът попълни цялата си квота, без да се налага провеждането на допълнителни процедури за незаетите места.

Изборът обаче не премина спокойно. Още преди началото на гласуването политическите сили в парламента влязоха в открит спор за начина, по който са подбрани кандидатите, за възможните предварителни договорки и за бъдещото разпределение на влиянието в съдебната система.

От една страна, представители на управляващата „Прогресивна България“, „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ защитиха необходимостта от приключване на процедурата и от избор на нов състав на ВСС. От друга, представители на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ отправиха критики към начина, по който е организирано гласуването, и поставиха под съмнение независимостта на бъдещия кадрови орган.

Така изборът на единадесетте членове се превърна не просто в парламентарна процедура, а в сериозен политически тест за отношенията между основните формации и за способността им да постигнат съгласие по един от най-важните въпроси за държавното управление.

Кои са шестимата избрани в Съдийската колегия?

Първата част от гласуването беше посветена на кандидатите за Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

От общо тринадесетте номинирани народните представители избраха шестима. Това са Емил Дечев, Иван Ранчев, Калин Баталски, Петьо Славов, Таня Радуловска-Мадамжиева и Цветко Лазаров.

Най-висока подкрепа получиха Иван Ранчев, Петьо Славов и Цветко Лазаров, които събраха по 226 гласа „за“. Калин Баталски беше подкрепен от 225 народни представители.

Таня Радуловска-Мадамжиева получи 189 гласа, а Емил Дечев беше последният от шестимата избрани с 167 гласа.

Резултатите показват значителна разлика между подкрепата за отделните кандидати. Докато някои от номинираните получиха почти единодушно одобрение в пленарната зала, при други гласуването премина с ясно изразено разделение между парламентарните групи.

Особено показателен беше резултатът на Емил Дечев. Той премина необходимия праг от 160 гласа със сравнително малка преднина. Номинацията му се оказа една от най-оспорваните в хода на заседанието.

Емил Дечев – избран с 167 гласа

Емил Дечев беше подкрепен от 167 народни представители, докато 69 гласуваха против кандидатурата му.

Неговото име беше сред най-обсъжданите още преди началото на процедурата. Дечев има дългогодишен професионален опит в съдебната система. Работил е като следовател, а впоследствие като съдия в Районния съд в Плевен, Софийския районен съд и Софийския градски съд.

През годините е заемал и длъжността заместник-министър на правосъдието. През 2026 г. беше служебен министър на вътрешните работи в кабинета на Андрей Гюров.

Професионалният му път преминава както през съдебната система, така и през изпълнителната власт, което го постави в центъра на политическите коментари по време на процедурата.

Кандидатурата му беше подкрепена от „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“. ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ не дадоха подкрепа за него.

Това беше едно от гласуванията, които най-ясно показаха разделението в парламента. Въпреки политическите възражения Дечев успя да събере необходимите 160 гласа и ще бъде част от новата Съдийска колегия.

Иван Ранчев – сред кандидатите с най-голяма подкрепа

Иван Ранчев получи 226 гласа „за“ и се нареди сред най-подкрепените кандидати в цялата процедура.

Неговата кандидатура беше подкрепена от представители на „Прогресивна България“, ГЕРБ, ДПС, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“. Единствено представители на „Възраждане“ се въздържаха.

Широката подкрепа за Ранчев показа, че въпреки политическото противопоставяне в парламента е възможно да се постигне съгласие около определени професионални кандидатури.

Калин Баталски – 225 гласа „за“

Калин Баталски беше избран с 225 гласа. Той получи подкрепа от почти всички основни парламентарни групи.

Баталски е председател на Окръжния съд в Перник. Кандидатурата му беше сред тези, които преминаха с много широка подкрепа.

При гласуването имаше един глас „против“, а дванадесет народни представители се въздържаха.

Петьо Славов – 226 гласа

Петьо Славов също получи 226 гласа „за“. Той е адвокат и беше сред кандидатите, номинирани от „Прогресивна България“.

Неговата кандидатура премина с подкрепата на няколко парламентарни групи. Въпреки различията между тях, мнозинството успя да се обедини около избора му.

Таня Радуловска-Мадамжиева – 189 гласа

Таня Радуловска-Мадамжиева беше избрана със 189 гласа.

Тя е адвокат, бивш съдия и бивш председател на Съюза на съдиите в България. Професионалният ѝ опит и участието ѝ в дискусиите за независимостта на съдебната власт я поставиха сред разпознаваемите имена в процедурата.

Номинацията ѝ беше свързана с „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“.

Получените 189 гласа са с 29 над минималния праг и показват, че кандидатурата ѝ е успяла да събере необходимата подкрепа отвъд собствените ѝ номиниращи формации.

Цветко Лазаров – 226 гласа

Цветко Лазаров получи 226 гласа „за“. Той е апелативен съдия от София и беше сред номинациите на „Прогресивна България“.

Подкрепата за него беше широка и включи представители на различни парламентарни групи.

С неговия избор се запълват шестте места от парламентарната квота в Съдийската колегия.

Кои кандидати не успяха да преминат прага?

Седем от номинираните за Съдийската колегия не получиха необходимите 160 гласа.

Това са Анета Антонова, Васил Пандов, Евгений Стайков, Михаил Малчев, Светлозар Георгиев, Силвия Цанова и Цвета Рангелова.

Резултатите им показаха значителна разлика спрямо избраните кандидати. Нито един от тях не успя да събере необходимата подкрепа, за да влезе в новия състав на съвета.

Така шестте места бяха разпределени между кандидатите, които успяха да преминат конституционния праг, а останалите номинации отпаднаха от процедурата.

Петима нови представители в Прокурорската колегия

След приключването на гласуването за Съдийската колегия депутатите преминаха към избора на петте представители на парламента в Прокурорската колегия.

От осемте кандидати необходимата подкрепа получиха Андрей Янкулов, Веселин Вучков, Екатерина Салкова-Гетова, Иван Калибацев и Красимир Комсалов.

Най-висок резултат постигнаха Веселин Вучков и Екатерина Салкова-Гетова, които получиха по 227 гласа „за“.

Иван Калибацев и Красимир Комсалов бяха избрани с по 226 гласа, а Андрей Янкулов получи 203 гласа.

Андрей Янкулов – 203 гласа

Андрей Янкулов беше избран с 203 гласа „за“.

Той е прокурор и бивш заместник-министър на правосъдието. Известен е и с участието си в работата на Антикорупционния фонд, където е работил по въпроси, свързани с институционалната отчетност и проблемите в прокуратурата.

Кандидатурата му беше сред тези, които предизвикаха сериозни политически реакции.

Янкулов беше подкрепен от „Прогресивна България“, ГЕРБ, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“. Въпреки критиките от страна на ДПС и „Възраждане“ той успя да събере 43 гласа над необходимия минимум.

Веселин Вучков – 227 гласа

Веселин Вучков получи най-високия резултат в процедурата – 227 гласа „за“, заедно с Екатерина Салкова-Гетова.

Той е юрист и бивш министър на вътрешните работи. Има опит в областта на наказателното право и работата на правоохранителните институции.

Кандидатурата му беше подкрепена от широк кръг парламентарни групи.

Екатерина Салкова-Гетова – 227 гласа

Екатерина Салкова-Гетова беше избрана с 227 гласа „за“.

Тя е сред номинациите, които получиха най-широка подкрепа в пленарната зала. Гласуването за нея премина без сериозно противопоставяне и резултатът ѝ е показателен за постигнатото мнозинство между различни политически формации.

Иван Калибацев – 226 гласа

Иван Калибацев получи 226 гласа „за“.

Той е съдия и има професионален опит в наказателното правораздаване. Номинацията му премина с подкрепата на няколко парламентарни групи.

Красимир Комсалов – 226 гласа

Красимир Комсалов също беше избран с 226 гласа.

Неговата кандидатура получи широка подкрепа и премина необходимия праг с 66 гласа над минимума.

Така петте места в Прокурорската колегия бяха запълнени.

От останалите кандидати Емил Дечев, Милена Карагьозова и Стефан Милев не получиха необходимите 160 гласа в процедурата за тази колегия.

Политическият сблъсък: кой договори новия ВСС?

Най-сериозното напрежение около избора не беше свързано единствено с професионалните качества на кандидатите. В центъра на политическия спор се оказаха въпросите кой е участвал в подбора им, между кои формации е имало разговори и дали гласуването е резултат от предварително постигнато споразумение.

Представители на ДПС, ГЕРБ и „Възраждане“ отправиха обвинения, че съставът на новия ВСС е бил предварително договорен.

Особено активен в критиките беше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той предупреди за възможността да се формира нова политическа конфигурация около избора на кадровия орган на съдебната власт.

Борисов заяви, че партията му ще участва в гласуването и ще подкрепи кандидатите, които смята за професионалисти. В същото време той отправи критики към начина, по който е организирана процедурата, и заговори за нова „сглобка“ между „Прогресивна България“, ПП и ДБ.

Тази позиция беше важна, защото ГЕРБ не издигна собствени кандидати, но въпреки това гласовете на депутатите от партията се оказаха решаващи за преминаването на прага при някои номинации.

От ДПС също изразиха съмнения за предварително разпределение на местата.

Делян Пеевски постави под въпрос начина, по който е формирано мнозинството, и заяви, че отговорността за съдебната власт трябва да бъде понесена от тези, които подкрепят новите членове на съвета.

По време на дебатите депутатът от ДПС Хамид Хамид прочете списък с имена на кандидати, за които според него вече има постигнато съгласие. Част от посочените имена впоследствие действително бяха избрани.

Това допълнително засили съмненията за предварителни договорки и постави въпроса дали парламентарното гласуване е било напълно свободен избор или формално потвърждение на вече постигнати политически договорености.

От „Възраждане“ също критикуваха процедурата. Лидерът на формацията Костадин Костадинов определи случващото се като политическа сделка.

От другата страна представителите на „Прогресивна България“, „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ отхвърлиха обвиненията.

Техният основен аргумент беше, че за избора на членовете са необходими поне 160 гласа и това по необходимост предполага подкрепа от повече от една парламентарна група.

Според тази позиция самият факт, че различни формации гласуват за едни и същи кандидати, не доказва задкулисна договорка. Необходимо е да се прави разграничение между публично обсъждане на професионалните качества на номинираните и предварително политическо разпределение на позиции.

Именно това разграничение се превърна в основата на спора в парламентарната зала.

Какво показаха резултатите от гласуването?

Една от най-интересните особености на избора беше голямата разлика в подкрепата за отделните кандидати.

От единадесетте избрани някои получиха между 225 и 227 гласа, докато Емил Дечев беше избран със 167, а Таня Радуловска-Мадамжиева – със 189.

Тези резултати показват, че парламентарното мнозинство не е било еднакво по отношение на всички номинации.

При част от кандидатите се е формирала много широка подкрепа, включваща управляващите и опозиционни формации. При други гласуването е било значително по-поляризирано.

Особено показателно е, че ГЕРБ и ДПС не издигнаха собствени кандидатури, но техни депутати подкрепиха голяма част от избраните магистрати.

Това означава, че политическото противопоставяне преди гласуването не е довело до пълно блокиране на процедурата.

От друга страна, подкрепата за Емил Дечев и Андрей Янкулов беше значително по-ограничена в сравнение с тази за останалите избрани кандидати.

Различните резултати показват и нещо друго – парламентарните групи не са гласували непременно като единен блок за всички номинации.

Затова резултатите от отделните гласувания са важни не само като числово изражение на подкрепата, но и като показател за реалните политически отношения в Народното събрание.

Въпросът дали зад тези резултати стоят професионални оценки, политически съображения или предварително постигнати договорености ще продължи да бъде предмет на обществено внимание.

Какво представлява Висшият съдебен съвет и защо изборът е толкова важен?

Висшият съдебен съвет е един от основните конституционни органи, които осигуряват управлението на съдебната власт в България.

Неговите решения имат пряко отражение върху работата на съдилищата, прокуратурата и следствените органи.

Съветът участва в кадровото управление на съдебната система. Сред най-важните му правомощия са назначаването, повишаването, преместването и освобождаването на магистрати, както и решенията за административните ръководители в съответните структури.

Това означава, че ВСС има отношение не само към отделните назначения, но и към цялостното функциониране на съдебната система.

Съветът се състои от 25 членове. Единадесет се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети, други единадесет се избират от органите на съдебната власт, а трима участват по право – председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главният прокурор.

Изборните членове са с петгодишен мандат.

Парламентарната квота е особено важна, защото тя представлява връзката между демократично избрания законодателен орган и кадровото управление на съдебната власт.

Тази връзка обаче винаги е поставяла сложен въпрос: как да се гарантира, че избраните от парламента юристи ще действат независимо от политическите формации, които са ги подкрепили?

Именно затова Конституцията предвижда квалифицирано мнозинство от две трети. Целта е да не бъде достатъчно само обикновено парламентарно мнозинство, което да може еднолично да определя състава на органа.

Механизмът трябва да насърчава търсенето на по-широко съгласие и да ограничава възможността една политическа сила да контролира кадровите решения в съдебната власт.

На практика обаче квалифицираното мнозинство може да доведе и до продължителни блокажи, когато политическите сили не успяват да постигнат съгласие.

Защо изборът на ВСС беше отлаган толкова дълго?

Процедурата по попълването на парламентарната квота във ВСС беше блокирана продължително време заради липсата на необходимото квалифицирано мнозинство.

През годините политическите сили не успяваха да постигнат съгласие около кандидатите. Това остави съдебната система в ситуация, при която кадровият орган продължаваше да функционира с изтекъл мандат.

Проблемът не беше само формален.

Когато един орган продължава да изпълнява правомощията си след изтичането на определения му мандат, неизбежно възникват въпроси за неговата легитимност, общественото доверие и способността му да взема решения с дългосрочни последици.

От една страна, съдебната система не може да остане без орган, който да осигурява кадровото и административното ѝ управление. От друга, продължителното забавяне на обновяването на състава създава усещане за институционална безизходица.

Така въпросът за избора на нов ВСС постепенно се превърна в един от основните проблеми на съдебната реформа.

Политическите кризи, честите парламентарни избори и липсата на устойчиви мнозинства допълнително затрудняваха процеса.

Вместо да бъде приключен в рамките на предвидения институционален цикъл, изборът се превърна в продължителна политическа тема.

Затова днешното решение на Народното събрание има значение не само заради конкретните единадесет имена, а и защото слага край на продължителния блокаж при попълването на парламентарната квота.

Защо независимостта на съдебната власт е в центъра на спора?

Независимостта на съдебната власт е основен принцип на демократичната държава.

Тя означава, че съдиите, прокурорите и следователите трябва да могат да изпълняват професионалните си задължения без неправомерен натиск от страна на политически сили, икономически интереси или други външни фактори.

ВСС има ключова роля за гарантирането на този принцип, тъй като участва в решенията за професионалното развитие на магистратите.

Когато се назначават съдии и прокурори, когато се избират административни ръководители или се решават дисциплинарни въпроси, решенията на кадровия орган могат да имат дългосрочни последици.

Затова съставът на ВСС е от особено значение.

Ако кадровият орган се възприема като зависим от определени политически сили, това може да подкопае доверието в цялата съдебна система.

Дори когато няма доказано пряко вмешателство в конкретно дело, съмненията за политическо влияние върху назначенията могат да създадат усещане за несправедливост и неравнопоставеност.

Това е една от причините изборът на парламентарната квота да предизвика толкова силен обществен и политически интерес.

Обществото не се интересува единствено от това кои юристи ще заемат местата в съвета. Много по-важно е дали те ще успеят да докажат, че могат да действат независимо от политическите сили, които са ги подкрепили.

Това ще бъде една от най-големите проверки пред новия състав.

Европейският контекст и очакванията за съдебна реформа

Въпросът за независимостта на съдебната власт в България от години е обект на внимание от страна на европейските институции.

В докладите на Европейската комисия за върховенството на правото редовно се разглеждат теми като независимостта на съдебната система, отчетността на прокуратурата, борбата с корупцията и ефективността на правосъдието.

Тези въпроси имат значение не само за вътрешната политика, но и за позицията на България в Европейския съюз.

Доверието в съдебната система е важно за гражданите, бизнеса и инвеститорите. То има отношение към защитата на собствеността, договорните отношения, борбата с корупцията и функционирането на демократичните институции.

Затова изборът на нов ВСС ще бъде наблюдаван не само от българските политически сили, но и от професионалните организации, гражданския сектор и европейските партньори на страната.

Самото избиране на нов състав обаче не означава автоматично, че проблемите в съдебната система ще бъдат решени.

Новите членове ще трябва да покажат на практика, че могат да работят прозрачно, да вземат решения въз основа на професионални критерии и да устоят на опитите за политическо влияние.

Важен тест ще бъде начинът, по който ще се провеждат бъдещите процедури за избор на ръководители в съдебната система.

Друг съществен въпрос ще бъде дали решенията на съвета ще се основават на ясни и публично защитими аргументи.

Не по-малко важно е как ще се разглеждат дисциплинарните производства и как ще се гарантира равнопоставеността на магистратите.

Тези въпроси ще покажат дали промяната в персоналния състав ще доведе и до промяна в начина на работа на институцията.

Какво предстои след парламентарния избор?

С избора на единадесетте представители от парламентарната квота процедурата навлиза в последния си етап.

Съдиите и прокурорите вече са определили своите представители от професионалната квота. Предстои на 21 ноември да бъдат определени и представителите на следователите съгласно предвидената процедура.

След приключването на тези избори ще може да бъде окончателно оформен новият състав на Висшия съдебен съвет.

Това ще постави началото на нов петгодишен мандат, през който съветът ще трябва да решава редица важни въпроси, свързани с кадровото управление на съдебната власт.

Пред новите членове ще стоят задачи, които не могат да бъдат решени само с промяна на имената в институцията.

На първо място ще бъде възстановяването на доверието в кадровите решения. То ще зависи от начина, по който се провеждат конкурсите, назначенията и процедурите за избор на административни ръководители.

На второ място ще бъде необходимостта от прозрачност. Обществото трябва да има възможност да проследява аргументите зад решенията, особено когато те засягат ключови позиции в съдебната система.

На трето място стои въпросът за отчетността. Независимостта на съдебната власт не означава липса на отговорност. Напротив, тя трябва да върви ръка за ръка с ясни механизми за контрол, професионална етика и публичност.

Особено голямо внимание ще привлече и въпросът за бъдещия избор на главен прокурор.

Това е една от най-чувствителните позиции в българската съдебна система. Процедурите, свързани с ръководството на прокуратурата, традиционно предизвикват силен обществен интерес заради ролята на институцията в разследването и наказателното преследване.

Новият кадрови орган ще трябва да покаже, че решенията му се основават на професионални качества, законови критерии и ясни аргументи, а не на политическа подкрепа.

Изборът приключи, но политическият спор тепърва може да се задълбочи

Резултатът от гласуването на 20 ноември е ясен – парламентът избра всичките единадесет представители от своята квота.

Това е важна стъпка към окончателното сформиране на новия Висш съдебен съвет след продължителното забавяне на процедурата.

Но политическите спорове около избора едва ли ще приключат с обявяването на резултатите.

ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ поставиха под съмнение начина, по който е постигната подкрепата за част от кандидатите. От своя страна „Прогресивна България“, ПП и ДБ защитиха необходимостта от избора и отхвърлиха обвиненията за предварително разпределение на местата.

Различните позиции показват колко силно политическо значение има кадровият орган на съдебната власт.

Оттук нататък обаче вниманието трябва да се насочи към работата на самия ВСС.

За гражданите няма да бъде достатъчно да разберат кои политически сили са подкрепили отделните кандидати. Много по-важно ще бъде дали новите членове ще успеят да докажат своята независимост и дали решенията им ще отговарят на очакванията за справедливо и прозрачно правосъдие.

В крайна сметка Висшият съдебен съвет не е политическа награда и не би трябвало да бъде възприеман като продължение на парламентарните битки.

Той е орган, от чиито решения зависи професионалният път на магистратите и до голяма степен доверието в съдебната система.

Именно затова най-важният въпрос след днешния избор не е кой колко гласа е получил, а как ще използва предоставените му правомощия.

Новият ВСС ще бъде оценяван не по обещанията и декларациите преди избора, а по действията си през следващите пет години.

Единадесетте места вече са попълнени. Сега предстои най-трудната част – новият състав да докаже, че може да работи независимо, прозрачно и в интерес на правосъдието, а не на политическите сили, участвали в неговото избиране.

Народното събрание избра своите представители в новия Висшия съдебен съвет. Шестима от избраните ще заседават в Съдийската колегия, а петима – в Прокурорската. Необходимия брой гласове получиха точно 11 от общо 23-мата номинирани магистрати, колкото е и парламентарната квота.

За членове на Съдийската колегия бяха избрани Емил Дечев със 167 гласа, Иван Ранчев с 226, Калин Баталски с 225, Петьо Славов с 226, Таня Радуловска-Мадамжиева със 189 и Цветко Лазаров с 226 гласа. Минималният праг от 160 гласа не успяха да преминат Анета Антонова, Васил Пандов, Евгений Стайков, Михаил Малчев, Светлозар Георгиев, Силвия Цанова и Цвета Рангелова.

В Прокурорската колегия влизат Андрей Янкулов с 203 гласа, Веселин Вучков с 227, Екатерина Гетова с 227, Иван Калибацев с 226 и Красимир Комсалов с 226 гласа. Зад необходимите 160 гласа останаха Емил Дечев, Милена Карагьозова и Стефан Милев.

Спорна процедура и обвинения в задкулисие

Гласуването премина след взаимни обвинения в задкулисие и предрешен избор, целящ политизиране на Висшия съдебен съвет. Твърденията дойдоха от ДПС, ГЕРБ и „Възраждане“, а формациите „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ ги отхвърлиха.

Висшият съдебен съвет е органът, който управлява съдебната система. Досегашният му състав работи четвърта година с изтекъл мандат. Парламентът не успяваше да избере представители от своята квота заради изискването за квалифицирано мнозинство от 160 гласа. Съдиите и прокурорите вече определиха своите представители от професионалните квоти. На 21 ноември това предстои да направят и следователите, след което новият Висш съдебен съвет с петгодишен мандат ще бъде окончателно сформиран.

Сподели:

Абонирай се за новините

Най-важното от деня – директно в пощата ти всяка сутрин.

Коментари 0

Още няма коментари. Бъди първият!