Четвъртък, 19 ноември 2026
Свят

Откриха в Доломитите пещера с кости на пещерни мечки от ледниковата епоха

Планинският водач Курт Валде открива некартографирана пещера в италианските Доломити, пълна със скелети на изчезнали пещерни мечки, сред които и вероятно нов вид.

Слушай статията ~4 мин.
Сподели:

Високо в италианските Доломити, на над 2850 метра надморска височина, планинският водач Курт Валде открива некартографирана досега пещера, която се оказва истинско гробище на кости от ледниковата епоха. Откритието е изключително рядко и предлага прозорец към живота на гигантските пещерни мечки, изчезнали преди около 24 000 години.

Валде, който работи като водач от 41 години, отдавна подозира, че пещерата Контуринес, известна с находките си от 1987 г., не е единственото скривалище на древни останки в района. Преди три години и половина, докато е на връх, той забелязва тъмно петно на склона и решава един ден да го провери. През юли 2026 г. най-накрая се спуска по стръмния склон и открива това, което описва като „съкровищница от древни останки“.

Вътре в пещерата, осветени от челника му, се разкриват множество кости и черепи. Валде веднага забелязва топографската прилика с пещерата Контуринес и предполага, че двете може да са част от една система. Първите 60 метра от пещерата са права линия, която завършва с голям спелеотем. Наблизо той намира самотна кост, поставена върху скална плоча, което му се струва „мистериозно“. След това пещерата се спуска наляво, където се натъква на многобройни кости и черепи.

„Беше много вълнуващо“, спомня си Валде. „Наистина се стараех да контролирам емоциите си.“ Той описва усещането, че ходи по тънък лед, за да не наруши находките. Вижда череп, свързан с шийните прешлени, и осъзнава, че някога това място е било „пълно с живот“.

Значение на откритието

Новата пещера се намира в природния парк „Фанес-Сенес-Брайес“ в Северна Италия, на отсрещния склон на планината от прочутата пещера Контуринес – единственото място, където досега са потвърдени останки от вида Ursus ladinicus. Изследванията на Контуринес разкриват, че тези пещерни мечки са тежали около 1200 кг и са достигали 3 метра дължина, като мъжките са били по-едри. Зъбите им показват, че са се хранили изключително с растения – алпийски билки, листа и твърди треви.

Кристиан Терцер, директор на Археологическия департамент на провинция Болцано, научава за откритието малко след като заема поста в началото на август. Той разказва пред Би Би Си, че едва след разговори с местни палеонтолози осъзнава значимостта му. За да предотврати неоторизиран достъп, департаментът поставя врата на около 20 метра навътре в пещерата и допълнителен брезент, който да запечата ценните доказателства. Материалите са доставени по въздух заради труднодостъпното място.

„Бях впечатлен от броя на костите. Там има стотици и стотици кости. Не знам колко индивида има вътре, но са доста“, казва Терцер. Той е сигурен, че в новата пещера има много повече екземпляри, отколкото в Контуринес. Изолираните кости върху големи скали също привличат вниманието му. „Странно е, че някои кости са поставени на големи камъни. Ще трябва да разберем как са се озовали там – може би чрез естествен процес, или може би е имало хора вътре преди хиляди години“, добавя той.

Докато зимата дава почивка на екипа, учените се готвят да подновят работата в пещерата през юни 2027 г.

Научни въпроси и очаквания

Мартина Пахер, палеонтолог по гръбначни животни в Природонаучния музей в Санкт Гален, участва в разкопките на Контуринес през 1987 г. като студентка. Новината за откритието я изумява. Тя поставя въпроса как мечките са достигали до пещерата, чийто вход днес е почти недостъпен. Според нея някога е трябвало да има достъп без лед и с подходящи температури. Възможно е двете пещери да са били свързани, но засега няма видима връзка.

Пахер се надява находката да помогне да разберем как са изглеждали тези мечки. „Ако намерим много повече или по-малко пълни скелети, ще имаме много по-добри възможности да реконструираме външния им вид“, казва тя. Според нея може да открият скелети под седиментите или кости, които да сглобят по-късно, което да хвърли светлина върху родствените връзки и социалното поведение на животните.

Спиридула Папа, старши куратор по фосилни бозайници в Природонаучния музей в Лондон, също е развълнувана. Тя е работила върху зъби от Контуринес и вижда възможност за изучаване на много по-пълна колекция от кости. „Това, което ме вълнува, е възможността да се изследва много по-пълен набор“, казва тя. Надява се учените да извлекат доказателства от зъби, скелети, генетичен материал и геоложки контекст, за да изградят по-пълна картина на тези „забележителни алпийски мечки“. Тя се пита и какво друго може да се намери в пещерата и дали всички останки са от пещерни мечки.

За Пахер най-важната задача засега е да се запази мястото възможно най-добре, тъй като предотвратяването на смущения е ключът към разбирането на това съкровище от кости. Валде също се надява един ден да се върне в пещерата, може би след 10 години, и да я намери в същото състояние.

Засега пещерата остава запечатана и забранена за достъп до завръщането на екипа на Терцер през 2027 г.

Източник: bbc

Сподели:

Абонирай се за новините

Най-важното от деня – директно в пощата ти всяка сутрин.

Коментари 0

Още няма коментари. Бъди първият!