Събота, 21 ноември 2026
Свят

Гроси се бори за шеф на ООН, но подкрепата на Тръмп може да му навреди

Аржентинецът Рафаел Гроси, шеф на МААЕ, е втори в неофициалното гласуване за генерален секретар на ООН. Подкрепата на Тръмп и Милей обаче може да му коства вето от Китай и Русия.

Слушай статията ~6 мин.
Секретарят Блинкън участва в заседанието на Съвета за сигурност на ООН по въпросите на климата и сигурността
Снимката е илюстративна
Сподели:

Ръководителят на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси се включи в надпреварата за генерален секретар на ООН. В последното неофициално гласуване в Съвета за сигурност на ООН аржентинецът се нареди втори след Ребека Гринспан от Коста Рика, съобщава „Ал Джазира“. Гроси е получил девет гласа „за“ и четири „против“, като в надпреварата остават осем кандидати.

65-годишният Гроси е уважаван и критикуван по равно за ръководството си на МААЕ. Той е известен с директния си подход към кризисната дипломация в активни военни зони, но и с обвинения в пристрастност, най-вече от Иран. Кандидатурата му е на платформа за реформи в ООН, които се възприемат като благоприятни за президента на САЩ Доналд Тръмп и неговия политически съюзник – аржентинския президент Хавиер Милей.

Китай и Русия – две от петте постоянни членки на Съвета за сигурност с право на вето – едва ли ще подкрепят кандидат, толкова тясно свързан с Вашингтон, смятат анализатори. Освен това глобална гражданска кампания настоява за избор на първата жена начело на ООН в 81-годишната ѝ история.

Пътят на Гроси в МААЕ

Наследството на Гроси в МААЕ и дългогодишната му кариера като аржентински дипломат го представят като прагматичен кризисен мениджър. От назначаването му за генерален директор на агенцията през 2019 г. той е в първите редици при международни напрежения, включително като лично ръководи инспекционни екипи в украинските АЕЦ „Запорожие“ и „Чернобил“ след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г.

Ян Уоутърс, професор по международно право и международни организации в Католическия университет в Льовен, Белгия, казва, че Гроси е „превърнал техническата агенция в силно видим, проактивен дипломатически играч“. Според него той е повишил значително глобалния профил на агенцията чрез постоянна совалкова дипломация и директен контакт със световните лидери. В Украйна, като се е фокусирал върху техническата безопасност, а не върху териториалния суверенитет, Гроси е успял да договори осем локални прекратявания на огъня между Русия и Украйна, за да позволи ремонти на критични съоръжения.

Езекиел Хименес Мартинес, преподавател в Юридическия факултет на университета „Помпеу Фабра“ в Барселона, Испания, обаче отбелязва, че активната роля на Гроси е „разгневила“ Русия, която има право на вето и го смята за превишил правомощията си на ръководител на агенцията.

За да бъде избран за генерален секретар, кандидатът трябва да получи поне девет гласа „за“ от 15-членния Съвет за сигурност и да избегне вето от някоя от петте постоянни членки – Китай, Франция, Русия, САЩ и Великобритания. След това 193-членният Общ съвет на ООН трябва да одобри окончателния избор. Надпреварата наближава финала, тъй като Гутериш трябва да напусне поста си на 31 декември.

Макар нито една от петте постоянни членки да не е обявила публично предпочитанията си, според „Саут Чайна Морнинг Поуст“ Пекин е изключил Гроси заради твърде близките му връзки с Вашингтон и ще подкрепи Гринспан. Иран, макар и да не е член на Съвета за сигурност, също изрази остра позиция срещу кандидатурата на Гроси. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи обвини МААЕ, че е прекалено повлияна от САЩ и европейските страни в „едностранното и пристрастно отразяване на мирната ядрена програма на Иран“.

МААЕ е изчислила, че преди израелско-американските удари по ирански ядрени обекти през юни 2025 г. Иран е държал 440,9 кг уран, обогатен до 60%. Макар за оръжеен уран да е необходимо обогатяване до 90%, процесът се ускорява значително при 60%. Според агенцията това количество, ако бъде обогатено допълнително, би било достатъчно за изграждането на 10 ядрени оръжия.

Хименес Мартинес смята, че Гроси вероятно ще издържи на критиките, „защото мнозинството от управителите на МААЕ са съгласни с подхода му към Иран“. „В контекста на ООН вероятно ще има малко фойерверки, но не мисля, че това ще промени много гласове“, добавя той.

Оръженосец на Тръмп и Милей?

Според наблюдатели техническите способности на Гроси да ръководи ООН едва ли ще го изведат напред в надпреварата. Кандидатите за генерален секретар трябва да се възприемат и като защитници на Хартата на ООН и на международното право и инструментите за правата на човека.

Поради тази причина подкрепата от аржентинския президент се смята за основен недостатък на Гроси. Милей определя международните институции като заплаха за националния суверенитет и индивидуалната свобода, наричайки ООН „безполезна“, а дипломатите ѝ – „фатално арогантни паразити“.

От избирането си за президент през 2023 г. Милей отново разпали дългогодишния спор с Великобритания за Фолкландските острови – британска територия, за която Аржентина претендира суверенитет. Милей заяви пред делегати на ООН, че принципът на самоопределение не трябва да се прилага за населението на островите, които Аржентина нарича Малвински.

Администрацията на Тръмп също е остро критична към ООН – Вашингтон се оттегли от ключови агенции, намали финансирането и заобиколи организацията при започването на войната с Иран през февруари.

Хименес Мартинес казва, че Гроси се възприема като близък и до Милей, и до Тръмп и като човек, който би могъл да донесе дневен ред в ООН, съобразен с външната им политика. „Това на практика ще означава свиване на структурата на ООН“, включително сливане на агенции и преориентиране на организацията към сигурност, а не към развитие.

Гроси призова световните лидери да имат „смелостта да реформират“ институцията и да я отведат в нова ера. Според Хименес Мартинес настояването му за намаляване на бюрокрацията, без да се уточняват предпазни мерки, едва ли ще му донесе одобрение от Общото събрание.

Алвина Хофман, старши преподавател по дипломатически изследвания в Лондонското училище за ориенталски и африкански изследвания, казва, че Гроси е възприеман като кандидат, чийто „акцент е върху подобряването на системата и намаляването на дублиращи се мандати, а не върху структурните причини за неравенството“. Той също така е смятан за човек, който разчита на лично лидерство, поверителни преговори и превантивна дипломация, „вместо да издава публични декларации или осъждания“, което „може да е за сметка на възможността да се осъждат нарушения на международното право в момент, когато то е все по-застрашено“.

Време за жена лидер?

Според традицията за географско редуване следващият генерален секретар на ООН трябва да бъде от Латинска Америка. В надпреварата участват пет жени и натискът от обществеността и гражданското общество за избор на първата жена на поста е безпрецедентен.

Бен Доналдсън, съветник в кампанията „1 за 8 милиарда“ – гражданско движение, което настоява за назначаването на първата жена генерален секретар – казва, че изборът трябва да е на базата на заслуги, но този критерий „не е несъвместим с пола“. Според него резолюциите на Общото събрание и международните стандарти потвърждават, че трябва да се обръща нужното внимание на постигането на баланс между половете във висшето ръководство на ООН. „При прилагането на тези принципи държавите членки трябва да оценяват кандидатите не само по индивидуалните им компетенции и опит, но и по това как личните им характеристики и професионален път допринасят за лидерство, което отразява разнообразието на международната общност“, казва той.

„ООН съществува от 80 години, без никога да е назначавала жена за генерален секретар. Този траен дисбаланс контрастира с ангажиментите на организацията към равенство, паритет и недискриминация“, добавя Доналдсън.

Източник: Al Jazeera

Сподели:

Абонирай се за новините

Най-важното от деня – директно в пощата ти всяка сутрин.

Коментари 0

Още няма коментари. Бъди първият!