Здравната каса мина първо четене в комисия с минимално мнозинство
Проектобюджетът на НЗОК за 2027 г. получи одобрение в бюджетната комисия с 12 срещу 11 гласа. Разходите достигат 5,68 млрд. евро, а критици настояват за реформа и по-добър контрол.
С крехко мнозинство от дванадесет срещу единадесет гласа Комисията по бюджет и финанси в парламента даде предварителна светлина на проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2027 година. Нито един член на комисията не се е въздържал при гласуването, съобщиха от заседанието.
Документът, внесен от министъра на здравеопазването Катя Ивкова, предвижда приходи и трансфери в размер на 5,68 млрд. евро – толкова са и планираните разходи. Здравноосигурителните постъпления са 5,63 млрд. евро, като 3,45 млрд. евро идват от вноски, а 2,17 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване.
Спрямо тазгодишния закон за бюджета на касата увеличението е 426,9 млн. евро, или 8,1 на сто. Още по-осезаем е ръстът при здравноосигурителните плащания – те достигат 5,41 млрд. евро, което е с 478,1 млн. евро или 9,7 на сто повече от заложеното за 2026 г.
Къде отиват средствата
Министър Ивкова представи и разпределението по направления. Най-голям дял се пада на болничната помощ – 2,531 млрд. евро, което е ръст от 8,1 на сто. В тази сума са включени 81 млн. евро за амбулаторни процедури за диагностика или профилактика и за амбулаторно диспансерно наблюдение в болниците. Допълнителни 36 млн. евро са предвидени за осигуряване на медицински персонал в лечебните заведения.
За лекарствени продукти са заложени 1,454 млрд. евро, или 9 на сто повече от тази година. Специализираната извънболнична помощ получава 384 млн. евро (9,3 на сто ръст), първичната – 372 млн. евро, денталната – 248 млн. евро (7,6 на сто). За медикодиагностична дейност са предвидени 176 млн. евро, което е увеличение с 5 на сто.
Медицинските изделия, прилагани в болничната помощ, както и помощните средства за хората с увреждания, ще разполагат със 147 млн. евро – с 2,3 на сто повече. За други плащания са отделени 96 млн. евро, включително 51 млн. евро за медицинска помощ по системите за социална сигурност. Здравното министерство ще превежда месечно на касата общо 32,7 млн. евро годишно за дейности извън задължителното здравно осигуряване.
Критики и предложения от институциите и партиите
Любомир Дацов от Фискалния съвет отбеляза, че здравеопазването е сред секторите с нереализиран потенциал за ефективност, наред с вътрешния ред и общодържавните служби. По негови сметки, ако България достигне средните равнища за ЕС в тези три области, публичните разходи биха намалели с 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Като слабост той посочи и доплащането от пациентите.
Мария Минчева от Българската стопанска камара определи настроението на бизнеса към трите бюджета като смесено. Според нея системата се управлява по старому, без нужните мерки за повишаване на ефективността. Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал обяви, че организацията не подкрепя проектобюджета – позиция, която тя заема последователно от десет години заради погрешната, по думите му, структура и липсата на акцент върху превенцията. Боряна Абаджиева от Българската търговско-промишлена палата заяви принципна подкрепа, но настоя за по-добра връзка между болничната и извънболничната помощ.
Ася Гонева от КНСБ каза, че синдикатът подкрепя проекта по принцип, но държи системата да се превърне от търговска в социална. Тя постави въпроса и за доходите, като се обяви за хоризонтално увеличение от 10 на сто. Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ обърна внимание, че у нас болниците са прекалено много, а пациентите доплащат двойно повече от средното за ЕС. Ниските заплати в сектора, по думите му, правят специалистите по-податливи на корупция.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ попита за възнагражденията на лекарите и сестрите. Министър Ивкова отговори, че са планувани 30 млн. евро за стипендии на всички специализанти – не само лекари, но и медицински сестри. Средствата ще се изплащат чрез национална програма, която се разработва успоредно с бюджета, и чрез медицинските университети. Василев прецени, че това не гарантира увеличаване на минималните заплати, и заяви, че партията му няма да подкрепи бюджета.
Ивкова подчерта, че при пазарна икономика държавата не може да определя конкретни възнаграждения за работодателите в системата, но има възможност да залага минимални нива чрез колективен трудов договор.
Мартин Димитров от „Демократична България“ изчисли, че предвидените стипендии се равняват на около 460 евро на човек – сума, която смята за недостатъчна. Той предложи и въвеждане на есемес-известия до пациентите за използваните здравни услуги като мярка срещу измамите.
Георги Георгиев от „Възраждане“ предупреди, че растящата инфлация ще принуди българите да доплащат все повече. Според него системата се нуждае от реформа, защото в сегашния си вид „налива огромни средства в една продъдена каца“. Димо Дренчев от същата партия посочи проблеми с фиктивните хоспитализации и източването на средства за лекарства.
Управителят на НЗОК Владимир Даскалов отговори, че срещу фиктивните хоспитализации са заложени мерки за дигитален контрол. До месец трябва да бъде завършено и приложението еЗдраве с финансов модул, което ще позволява на всеки пациент да вижда в реално време какви разходи прави касата за него – брой прегледи, изразходван ресурс и останалите финансови подробности.
Айтен Сабри от ДПС обърна внимание, че стипендията обхваща само специализантите по държавна поръчка. По нейните думи липсват истински реформи, които да задържат младите медици в страната, а в отдалечените планински райони недостигът на персонал е особено остър и изисква целенасочена държавна политика.
Източник: БТА
Коментари 0
Още няма коментари. Бъди първият!