Фискалният съвет: Плащанията по ТЕЛК достигат 4,48 млрд. евро през 2026 г.
Публичните плащания, отключени от решенията на ТЕЛК, са нараснали от 1,6 млрд. евро през 2021 г. до близо 4,5 млрд. евро през 2026 г., а до 2029 г. може да достигнат 6,75 млрд. евро.
Публичните разходи, свързани с решенията на ТЕЛК, са се увеличили с близо 200% за периода от 2021 до 2026 г. Данните са от доклад на Фискалния съвет, който анализира динамиката на плащанията и рисковете пред публичните финанси до 2029 г. Резултатите представи председателят на съвета Симеон Дянков.
През 2021 г. разходите са били 1,6 млрд. евро. По оценка на екипа на Дянков през настоящата 2026 г. те ще достигнат 4,48 млрд. евро. Това е около 3,44% от брутния вътрешен продукт на страната. В реално изражение увеличението е 1,82 пъти.
Прогнозата сочи още по-високи стойности в близките години. Според Фискалния съвет до 2029 г. разходите могат да нараснат до между 5,73 млрд. и 6,75 млрд. евро. Оттам определят тенденцията като дългосрочен риск за бюджета.
Къде отиват парите
Най-голямото перо са пенсиите за инвалидност. През 2025 г. те формират около 68% от общия сбор на четирите основни разхода. Личната помощ заема 17%, месечната подкрепа – 12%, а помощите за деца – 3%. Делът на инвалидните пенсии в общите пенсионни плащания се е повишил от 15,6% на 21%.
Сборът на четирите пера преди консолидация расте от 1,6 млрд. евро през 2021 г. до 3,8 млрд. евро през 2025 г. и се очаква да стигне 4,48 млрд. евро през 2026 г. Личната помощ е нараснала 4,5 пъти за периода 2021–2025 г., а пенсиите – 2,3 пъти.
По данни по методологията ESSPROS разходите по функция „Инвалидност“ в България са 2,22% от БВП през 2024 г. при средно 1,91% за Европейския съюз. Страната ни показва и най-бързия ръст на тези разходи в съюза от 2019 г. насам.
Повече решения, различна практика
През 2025 г. са издадени 271 117 решения на ТЕЛК, което е с 11% повече от 2024 г. Увеличението идва главно от групите с трайно намалена работоспособност до 50% и между 50 и 70%. Делът на решенията над 90% намалява до 22,2%.
Най-силни абсолютни увеличения има в Кърджали – с 9175 решения, както и в Русе и Пазарджик. На национално ниво броят на решенията е нараснал от около 64 хиляди през 2021 г. до над 271 хиляди през 2025 г. Особено резки скокове са отчетени през 2022–2023 г. в София, Пловдив и други области.
Според доклада сред двигателите на ръста са автоматичните индексации – швейцарското правило при пенсиите, обвързването на месечната подкрепа с линията на бедност и на часовата ставка за лична помощ с минималната работна заплата. Добавят се и нарастващият брой получатели и по-високите средни плащания.
Фискалният съвет отбелязва още особености на системата: оценката е чисто медицинска, без анализ на функционирането на човека; едно решение отключва множество плащания; висок е делът на пожизнените решения; изходящият поток е слаб, а връзката с пазара на труда – ограничена. Личната помощ обхваща около 1,3% от населението, което е значително повече, отколкото в по-целенасочени системи като шведската.
Сред посочените рискове са плащания без бюджетен таван, индексации, изпреварващи растежа на БВП, натрупване на пожизнени решения и различия в практиката на отделните комисии.
Затова от Фискалния съвет препоръчват изясняване на регионалните различия, засилен контрол върху решенията и реалното предоставяне на услуги, единно отчитане на разходите и оценка на съвкупния бюджетен ефект от промените. Предлагат още поетапен преход към функционална оценка на пилотен принцип и повече прозрачност. Основната цел, посочват от съвета, е средствата да се насочват по-ефективно към реалните потребности, без да се отнема достъпът до подкрепа.
Източник: Медиапул





Коментари 0
Още няма коментари. Бъди първият!