Сряда, 18 ноември 2026
Свят

Шпионски обвинения и натиск: как Турция използва съдебната система срещу критици

Арестът на Йонджа Вердиоулу Шък, съпруга на опозиционен депутат, предизвика въълна от възмущение. Според експерти обвиненията в шпионаж са инструмент за сплашване на критиците на властта.

Сподели:

Арестът на Йонджа Вердиоулу Шък, координаторка на проекти във фондация „Хайнрих Бьол“ в Турция, предизвика остра реакция сред критиците на правителството. Тя бе задържана миналата сряда вечерта и разпитана по обвинение в политически и военен шпионаж. Според адвоката ѝ конкретни въпроси за шпионаж не са ѝ били задавани; вместо това прокуратурата се е съсредоточила върху дейността на фондацията и паричните преводи по личната ѝ сметка. Наложена ѝ е и забрана за напускане на страната.

Вердиоулу Шък, родена и израснала в Германия, работи от 18 години за фондацията, подкрепяйки проекти за демокрация, права на жените, малцинствата и ЛГБТИ общността. Тя е съпруга на журналиста и депутат Ахмет Шък от опозиционната Работническа партия на Турция (РПТ), известен с острите си критики към управляващите. В последно време той разследва скандал за предполагаемо лично облагодетелстване на политици от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и техни приближени. Опозицията вижда в ареста на съпругата му опит за натиск върху самия Шък, който се ползва с парламентарен имунитет.

„Ако лишите една държава от върховенството на закона, това, което остава, вече не е държава, а банда“, написа Ахмет Шък, цитирайки по смисъл думи на Августин Блажени.

Шпионажът като инструмент срещу критиците

Случаят не е изолиран. Особено след опита за преврат през 2016 г. обвинения в шпионаж са отправяни към журналисти, опозиционни фигури, правозащитници, както и към служители на чуждестранни дипломатически мисии и западни институции. Тези обвинения често привличат общественото внимание, но в много случаи завършват с оправдателни присъди или с осъждане за други престъпления. Независимо от изхода, самите разследвания могат да доведат до продължителен арест, уронване на репутацията и социална изолация, а понякога и до дипломатически скандали.

През 2015–2016 г. журналистите Джан Дюндар и Ердем Гюл бяха обвинени в шпионаж, след като публикуваха материали за доставки на оръжие от Турция за Сирия. През 2017 г. президентът Реджеп Тайип Ердоган нарече „агент“ Дениз Юджел, тогава репортер на германския вестник „Ди Велт“, което предизвика сериозна дипломатическа криза между Берлин и Анкара. По-късно обвинения в шпионаж бяха повдигнати срещу служител на Генералното консулство на САЩ, американския пастор Андрю Брънсън, адвокат, съветвал германското посолство, мецената Осман Кавала, бившия кмет на Истанбул Екрем Имамоулу и редица журналисти.

Вътрешнополитически и външнополитически измерения

Според д-р Хакъ Таш, експерт по Турция в института GIGA в Хамбург, тези дела изпълняват функции както във вътрешната, така и във външната политика. Вътрешно те изпращат сигнал, че дори контакт с чуждестранна институция или получаване на чуждестранно финансиране може да се превърне в част от разследване за сигурност, особено когато става въпрос за опозиция или граждански организации. Във външен план те служат за поставяне на граници пред други държави или за прокарване на турски интереси. Конфликтите често ескалират по време на напрежение със Запада – например след критики за отношението към опозицията след преврата, спорове около оръжейни доставки или отстраняване на избрани кметове.

В случаи с известни личности може да се стигне до преговори – така наречената „заложническа дипломация“. Пример е американският пастор Андрю Брънсън, когото Анкара предложи да размени срещу Фетхуллах Гюлен, живеещ в САЩ проповедник, сочен за организатор на преврата. Германският журналист Дениз Юджел също бе определен като „заложник“ от тогавашния германски външен министър Зигмар Габриел.

Таш обаче отбелязва, че подозрителното отношение към западните институции не е започнало при управлението на Ердоган. Още в началото на 2000-те години представители на германски фондации в Турция са били изправени пред съда по подозрения, че германските разузнавателни служби използват фондациите като прикритие и проявяват интерес към турските находища на злато.

В известните случаи осъдителните присъди за шпионаж са рядкост. Според Таш това не е изненадващо, тъй като важи принципът, формулиран от американския правовед Малкълм Фийли: „процесът е наказанието“. Случаят с Осман Кавала е показателен – срещу него са водени редица дела, по част от които е оправдан, а по други е бил задържан под стража за максимално допустимия срок. През март 2020 г. той отново бе арестуван, този път по обвинение в шпионаж по член 328 от Наказателния кодекс. Две години по-късно бе оправдан и по това обвинение, но прекара две години в затвора заради него.

Източник: dw.com

Сподели:

Абонирай се за новините

Най-важното от деня – директно в пощата ти всяка сутрин.

Коментари 0

Още няма коментари. Бъди първият!